Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
София, 24.02. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 192 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218а ал.1 б. „а” във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба, именувана молба за отмяна, на М. К. Г. от София срещу въззивното решение Софийския градски съд, постановено на 16.VІІ.2007г. по гр.д. № 683/2004г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения, че в Закона за деноминация на лева не забранява изрично индексирането на деноминирания лев, а и деноминацията следва претенцията за възстановяване на отчуждения имот. Държавата не следва да се обогатява за сметка на ищцата с ? част от стойността на дадения в обезщетение имот, която е заплатена като разлика със стойността на отчуждения. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба Община С. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 15.VІІ.2003г. по гр.д. № 12811/2000г., с което е отхвърлен предявеният от М. К. Г. срещу С. о. иск с правно основание чл.6 ал.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за присъждане на 5001.30лв., представляващи индексирана разлика между стойността на отчуждения и дадения й в обезщетение имот.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с АДС № 5390/03.ІІ.1965г. на К. РНС София е удостоверено одържавяването на имот пл. № 15 от стар кв.321, нов кв.322, по плана на София, м. “К”, с площ 859 кв.м, без жилищна сграда, бивша собственост на П. и К. Р. Последният е починал през 1980г. и е оставил за наследници три дъщери, една от които е ищцата. На П. Р. е отреден като обезщетение ап. № 14 ет.ІV в бл.17 к-с “К”, като в крайна сметка за собственик на този имот е призната ищцата. Стойността му в общ размер 4713лв. /неден./ е компенсирана със стойността на отчуждения от чичо й имот /до размер на 2434.66лв. неденом./, а остатъка от 278.34лв. /неденом./ е заплатен от нея чрез заем от ДСК.
С молба от 1994г. ищцата поискала отмяна на отчуждаването. Отказът на кмета е отменен с решение от 20. Х.1997г. по адм.д. № 4176/1996г. на ВАС, като е отменено отчуждаването на 587 кв.м, представляващи част от имот пл. № 1* размерът на притежаваните от нея права. В отговор на искането й за възстановяване на средствата по извършената отмяна ответникът заявил, че ще й възстанови 2.28лв. /деном./, представляващи разликата между отчуждения и получения имот.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като е насочен срещу материалноправно нелегитимирана страна. Задълженият субект по чл.6 ал.2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. е държавата, а не общината, тъй като даденият в обезщетение имот е върнат на държавата и нейно е задължението да върне разликата. Искът е неоснователен и тъй като в закона изрично е предвидено връщането на платената сума като разлика, не е предвиден механизъм за внасяне на изменение в размера на разликата, която поради това не може да се индексира. Разместването на материални блага по този начин не представлява неоснователно обогатяване, а последица от решението на ищцата за упражни правото си на отмяна на отчуждаването, нейно е било и правото и задължението да прецени коя от двете хипотези – отмяна на отчуждаването или запазване на статуквото – в по-голяма степен ще удовлетвори интересът й. С оглед на това не е настъпило неоснователно обогатяване по причини, независещи от нейната воля.
Решението е правилно.
Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания. Действително в Закона за деноминация на лева няма изрична разпоредба, забраняваща “индексирането с инфлационния индекс” /каквото претендира ищцата/ на деноминирания лев, но и този закон въобще не урежда обществени отношения в тази насока /чл.3 от ЗНА/. Не се съдържат разпоредби за такова преизчисляване на парични задължения, деноминирани по силата на закона, и в останалата действаща нормативна уредба. Обществените отношения във връзка с възстановяването на собствеността върху отчуждени до 21.ІV.1990г. недвижими имоти са уредени със специалния ЗВСВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Той предвижда отмяна на отчуждаването само по искане на лицата, чийто имоти са били отчуждени, както и последиците при уважаване на искането – отстъпените им в обезщетение жилища или други обекти стават държавна собственост /както е в случая с оглед влязлото в сила на 20. Х.1997г. по адм.д. № 4176/1996г. решение за отмяна и редакцията на разпоредбата на чл.5 ал.1 от закона до изменението й по ДВ бр.96/1999г./ по силата на решението за отмяна и възникване на задължение за връщане на платената разлика между цените на отчуждения и на отстъпения в обезщетение имоти /чл.6 ал.2/.потребеният в посочената разпоредба израз означава връщане на стойността на престацията към момента на получаването й и това е така поради отпадане на нейното основание. Правилно въззивният съд е приел при това положение, че тъй като искането за отмяна на отчуждаването е предоставено на волята на правоимащите лица и тяхна е и преценката дали по този начин ще се удовлетвори интереса им, не може да настъпи неоснователно разместване на имуществени блага по причини, независещи от волята им, което да обуславя присъждането на суми на основание чл.59 от ЗЗД.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на касаторката не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, ІV “а” отделение, постановено на 16.VІІ.2007г. по гр.д. № 683/2004г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: