Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 18.06. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3310 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. срещу въззивно решение от 04.12.2012 г. по гр.д. № 3677 /2003 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ „б” въззивен състав, с което се оставя в сила решение от 26.11.2002 г. по гр.д. № 11410 /2000 г. на Софийския районен съд, 47 с-в.с което е отхвърлен иск на Р. Г. В. срещу [фирма], [населено място], по чл.108 ЗС за недвижим имот с площ 2 700 кв.м. с посочен планоснимачен номер, кадастрален лист и съседи, за който е отреден парцел ІІІ – 2413, от кв. 30, с площ 2 710 кв.м.
Насрещната страна [фирма] твърди в отговор, че няма основание за допускане на касационно обжалване и че жалбата е неоснователна, претендира разноски.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК:
Исковете по чл.108 ЗС са оценяеми. Исковата молба е подадена на 28.06.2000 г. и производството пред първата и въззивната инстанции се е развило по ГПК от 1952 г. (отм). Съгласно чл.55,ал.1,б.”б” ГПК (отм.) цената на исковете за собственост, каквито са и тези по чл.108 ЗС, е в размер на 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена за имота.
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка за процесния имот за сумата 4 224 лева. Следователно цената на иска е 1 /4 от нея или 1 056 лева.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. В първото съдебно заседание по делото, проведено на 21.02.2001 г. въпросът за цената на иска не е бил повдиган от ответника и от съда и цената на иска е останала неизменна в цялото производство.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 08.01.2013 г., и допустимостта на касационната жалба се преценява съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на разпоредбата от 21.12.2010 г., в сила от същия ден, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела.
В случая цената на иска е в размер на 1 056 лева и е по-ниска от 5 000 лева.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна и ответник по иска и в касационното производство [фирма] претендира разноски и е представил доказателства, че е уговорил и заплатил сумата 500 лева за процесуално представителство, които следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба, подадена от П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. срещу въззивно решение от 04.12.2012 г. по гр.д. № 3677 /2003 г. на Софийски градски съд, г.о. ІІ „б” въззивен състав.
Осъжда П. Н. В., В. Р. В. и Г. Р. В. да заплатят на [фирма] сумата 500 (петстотин) лева за процесуално представителство в това производство.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2