ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30
София, 11.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1500 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л като процесуален представител на Я. К. А. от гр. В. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 21.І.2009г. по в.гр.д. № 135/2009г.
Ответникът по касационната жалба „П” А. София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Врачанския районен съд от 01. ХІІ.2008г. по гр.д. № 1370/2008г., с което са отхвърлени предявените от Ян. А. срещу „П” А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т-1 – 3 от КТ. Съдът е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, че дисциплинарното уволнение на ищеца е законно. По делото е установено извършването от него на дисциплинарното нарушение, вменено му с уволнителния акт – като продавач-консултант в бензиностанция в периода 23. ХІ.2007г. – 18.ІV.2008г. не спазвал установените от работодателя правила, както и Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, и не е отчитал част от продажбата на ГПБ през електронните броячи, като блокирал електронната система за отчитане на горивото чрез вдигане на пистолета на една от газ колонките, без на нея да се извършва зареждане, а зареждал втората колонка, което зареждане не се отчитало в системата, използвайки неотчетеното гориво /заедно с други работници, извършили същото нарушение/ за лични нужди. За посочения период работодателят установил липса на 6759 л гориво на стойноскт 7232лв. Спецификата и механиза на на нарушенията прави невъзможно посочване на точни дата и час на извършването им и точното количество на неотчетеното от ищеца гориво. В заповедта се съдържат достатъчно данни съобразно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ и за преценката за спазване на сроковете по чл.194 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен въпрос – за законносъобразността на уволнението и на заповедта за това, като не е преценил законосъобразността, нито тежестта на дисциплинарното нарушение. Съдът не се е произнесъл и по отношение стойността на евентуално използваното от ищеца гориво газ „П”. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет решения на негови състави, изискваща всяко нарушение да се конкретизира по място и време, а заповедта да съдържа реквизитите по чл.195 ал.1 от КТ. Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, е и решаван противоречиво от съдилищата, защото по абсолютно идентичен случай друг състав на ВрОС по гр.д. № 162/2009г. приел противоположно решение по отношение на друг служител на ответното дружество. Въпросът е и от значение за точното прилагане на закона, за да се оострани противоречивата практика. Съдът се е произнесъл и по съществен процесуалноправен въпрос – за необосноваността на първоинстанционното решение, както и чрез допуснати /непосочени/ процесуални нарушения, довели до нея, във връзка с което се сочи определение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 2904/2008г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по релевирания от касатора въпрос, макар и не изрично формулиран, за непреценка на законосъобразността на уволнението и на тежестта на дисциплинарното нарушение, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на съдилищата, като е подложил на изрична преценка съобразяването на уволнението с разпоредбите на чл.195 ал.1, чл.193 и чл.194 от КТ, и като е препратил съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК към мотивите и на първоинстанционния съд, правейки ги и свои, в които се съдържа преценка и за тежестта на дисциплинарното нарушение /в тази връзка следва да се посочи, че определение на ВКС ІІ ГО по гр.д № 2904/2008г. не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280 ал1 т.1 и т2 от ГПК, тъй като то е постановено в процудурата по чл.288 от ГПК, в която не се разрешават въпроси по същество/. И по въпроса по приложението на чл.195 ал.1 от КТ съдът се е произнесъл в пълно съответствие със съдебната практика по представените решения на състави на ВКС по гр.д. № 192/2002г., гр.д. № 408/1999г., гр.д. № 604/2004г., гр.д № 2288/2005г. и гр.д. № 948/1997г. /Следва да се отбележи, че невлязлото в сила решение на ВрОС по гр.д. № 162/2009г. не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/. На следващо място, настоящата инстанция намира, че по посочения въпрос има богата, продължителна и непротиворечива практика, която не се налага да бъде изоставяна, тъй като е в съответствие със смисъла на закона, който е ясен и не се нуждае от тълкуване. С оглед на това не са налице и условията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от КТ.
Не представлява основание за допускане на касационно обжалване необосноваността на въззивно решение. Тя е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и се проверява едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, от 21.ІV.2009г. по гр.д. № 135/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: