Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
София, 30.03. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 636 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218e ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. Д. П. от гр. В. срещу въззивното решение Видинския окръжен съд, постановено на 12. ХІІ.2007г. по гр.д. № 501/2007г.
Ответникът по касационната жалба С. К. П. от гр. В. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Видинският окръжен съд е оставил в сила решението на Видинския РС от 04.VІ.2007г. по гр.д. № 507/2007г., с което е обявен за нищожен поради противоречие с чл.19 ал.2 от ЗЗД сключеният на 19.VІІІ.2004г. между З, б.ж. на с. Б., предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка „О”, модел „А”, с ДК № В* осъден е П. да отстъпи собствеността и предаде владението на автомобила на С. К. и е отхвърлен предявеният от З. П. срещу С. К. насрещен иск за сключване на окончателен договор за продажба на посоченото МПС.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по предварителния договор от 19.VІІІ.2004г. Димитринка Ф. , починала през 2006г., и З. П. се споразумели първата да продаде на втория собственият си лек автомобил, придобит от нея като инвалид и внесен в страната с безмитен внос, за сумата 4000лв., която сума продавачът получил напълно и в брой при подписването на договора. В т.2 на договора е посочено, че купувачът е съгласен и купува автомобила за сумата 1800лв., която сума продавачът получил при сключването на договора. В т.4 страните уговорили, че владението на МПС се предава на купувача в деня на подписването на предварителния договор, а прехвърлянето му по нотариален ред ще се осъществи след 28.VІІ.2007г. С нотариално заверено пълномощно от 19.VІІІ.2004г. Флорова упълномощила ответника-купувач да управлява автомобила й, както и да го продаде на когото той намери за добре, включително и на себе си, след изтичане на законовия ограничителен срок.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че предварителния договор е нищожен поради противоречие със закона. Страните по него не са постигнали съгласие по цената на договора, което е условие за неговата валидност. Действителната им воля за продажната цена не може да се установи и чрез тълкуване, тъй като противоречието между т.1 и т.2 от договора е неотстранимо. Извод, че продажната цена е 4000лв., не налага представеното по делото удостоверение от нотариус А. от 26.ІІІ.2007г., че пред него е извършено нотариално удостоверяване на предварителен договор за продажба на процесния автомобил за сумата 4000лв. – по делото е представен препис от предварителния договор, на който няма нотариална заверка на подписите, с оглед на което удостоверението е неотносимо към спора. Освен това от този документ не може да се извлече и съгласие на страните по договора за продажната цена.
С оглед на това е направен и извод за неоснователност на предявения насрещен иск за сключването на окончателен договор.
Касационната жалба /подадени са две в рамките на преклузивния срок/ на З. Д. П. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД с оглед на представеното удостоверение от нотариус А. , неоспорено от ищеца, и на установените по делото обстоятелства, че парите и владението върху автомобила са предадени при сключването на предварителния договор, че до смъртта си продавачката не е поискала обявяването на неговата нищожност, което е проява на добросъвестност, и че такова е поискал нейният наследник, което е проява на недобросъвестност. Въззивният съд не посочил правното основание за нищожността на договора, не обсъдил второто твърдяно основание за това – че автомобилът е бил под митнически контрол и под забрана за прехвърляне на друго лице за период от 36 месеца. Твърди се и че неправилността на въззивното решение по предявените ревандикационен и насрещен искове е следствие от неправилността на решението по претенцията за нищожност на предварителния договор. Изложени са и съображения, че въззивният съд не е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства, включително и показания на свидетели, във връзка с тълкуването на предварителния договор, установяващи, че няма противоречие във волеизявленията на страните по него относно цената на продавания автомобил. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или отхвърляне на установителния и ревандикационния иск, както и обявяването на предварителния договор за окончателен. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение като краен резултат е неправилно.
Неоснователно е оплакването за необсъждане от въззивния съд и на второто предявено от ищеца основание за нищожност на предварителния договор, тъй като негов предмет е автомобил под митнически контрол. Касаторът, ответник, няма правен интерес от жалбата си в тази част, тъй като няма произнасяне от съдилищата по тази претенция, а ищецът, ответник по касация, не е поискал това по предвидения в закона ред.
Въззивният съд се е произнесъл по делото при допуснато нарушение на предвидените в разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./ процесуални правила, задължаващи го да извърши преценка на всички събрани по делото относими към спора доказателства и доводи на страните. В разглеждания случай противоречивите изявления на страните по предварителния договор относно цената на продаваната вещ обуславят тълкуването му съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. В тази връзка ответникът, сега касатор, се е основал не само на представеното по делото и прието от първоинстанционния съд издадено от нотариус А. удостоверение № 9/26.ІІІ.2007г., но и на разписки за заплатени от З. П. на Т. Т. 1100 евро за процесния автомобил, както и на показанията на свидетели, вкл. Тони Т. Въззивният съд, обаче, е подложил на преценка и е съобразил само посоченото удостоверение. Допуснатото по този начин процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до неизяснен от фактическа страна спор по първоначалния иск, а това препятства възможността за осъществяване на касационен контрол за правилността на направените в атакуваното решение правни изводи, включително и по насрещния иск. Освен това, липсва произнасяне и по направеното във въззивната жалба на П. искане на основание чл.34 от ЗЗД.
Изложените съображения налагат отмяна изцяло на атакуваното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, от 12. ХІІ.2007г. по гр.д. № 501/2007г. и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Видинския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: