ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
София, 11.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1176 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И като процесуален представител на М. Х. И. и Е. Х. Л., и двете от гр. П., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 11.V.2009г. по в.гр.д. № 38/2009г.
Ответницата по касационната жалба Н. Б. У. от гр. П. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пл. АС по въззивна жалба само на ответницата е отменил решението на Пловдивския окръжен съд от 26. ХІ.2008г. по гр.д. № 387/2008г. в уважителната му част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. И. и Е. Л. срещу Н. У. искове за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 5 бл.13 „В” вх. А, гр. П., ул. „З” № 8, с площ 86.37 кв.м, сключен между Х срещу задължение на последната за грижа за издръжката, прехраната и полагането на всестранни грижи за гледане, лекуване, осигуряване на жилище и др. до края на живота на прехвърлителя.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на подробна преценка на показанията на двете групи свидетели, представени от страните, че ответницата е изпълнявала поетите с алеаторния договор задължения в пълен обем през целия период с грижи, съответстващи на нуждите и състоянието прехвърлителя, поради което не са налице предпоставките за разваляне на договора.
В касационната жалба, както и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване, представено след дадено на касаторките указание от въззивния съд, се твърди, че решението е неправилно, че прочитът на писмените и гласни доказателства противоречи на правната и житейска логика, доказателствата се ползват избирателно, което прави решението скандално. В подкрепа на това твърдение е изложено пространно виждането на касаторите за съдържанието на показанията на свидетелите, за съответствието или несъответствието им с данните по представените писмени доказателства и с оглед на това кои от тях е следвало да бъдат, но не са кредитирани от съда. Четири решения на състави на ВКС на РБ били представени за това, че показвали трайната практика, отразяваща задължението за престиране на гледане и издръжка ежедневно и в пълен обем и че неизпълнение, продължило значителен период от време, е основание за разваляне на алеаторния договор, а предоставената грижа през периода на изпълнение се трансформира в облигационна връзка със съответните ефекти.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и на пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението и в жалбата му.
В разглеждания случай нито в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, нито в касационната жалба касаторите не са формулирали по посочения начин конкретни правни въпроси във връзка с оценката на доказателствата по делото. Това обстоятелство само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване по изложените съображения. От друга страна, не са посочени и допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за селекция на касационните жалби. Всички твърдения в двата документа по същество представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, V гр. с., № 111 от 11.V.2009г. по гр.д. № 38/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: