ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1732
София, 30.12. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б. ТАШЕВА гр. д. № 1* по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на Х. Д. К. от с. Е., област Разград, срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 01. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 339/2008г.
Ответникът по касационната жалба „М” Е. гр. М. ликвидация/ е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на Харманлийския районен съд от 19.V.2008г. по гр.д. № 249/2007г. в уважителните му части и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Х. К. срещу „М” Е. /в ликвидация/ искове с правно основание чл.200 от КТ за присъждане на 700лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходване на средства за закупуване на лекарства за лечение на професионално заболяване “вибрационна болест ІІ ст. с изразен полиневритен и ангиоспастичен синдроми” за следващ период 01.VІ.2004г.- 30.ІV.2007г., и на 8600.45лв.., представляващи обезщетение за разликата между трудово възнаграждение, което ищецът би получил като миньор, и МРЗ за страната за същия следващ период, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 01.VІ.2007г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е основал претенциите си само на влезлите в сила решения, с които ответното дружество е било осъждано да му заплати претърпените вреди от професионалното му заболяване за различни периоди от време. Но за да бъдат уважени претенциите, ищецът е следвало и в настоящото производство да установи с ЕР на ТЕЛК наличното заболяване и неговият характер за сега претендирания период с оглед разпоредбата на чл.55 ал.2 от НМЕР/2005г. и на предхождащата я НРСРПОПЗ/2001г. /отм./. Но по делото не са представени доказателства, че през този период ищецът е провеждал лечение и е закупувал лекарства. Според съдебно-медицинска експертиза няма данни за влошаване на здравословното му състояние и не се налага продължително приемане на лекарства. Предполагаемо определяне на размер на вредите е недопустимо.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите, че професионалното заболяване може да се докаже само с експертно решение на ТЕЛК и че решенията по предишните дела нямат сила на пресъдено нещо, в противоречие с решенията по предишните дела между страните, както и на решенията по гр.д. № 69/2008г. на ПлАС и по гр.д. № 725/2008г. на Х. РС. Съществените процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл съдът, са, че той не е интерпретирал задълбочено НРСРПОПЗ/2001г., не е обсъдил задълбочено въпросът, че имуществената отговорност на работодателя е ангажирана по предишните дела със сила на пресъдено нещо, че за всеки следващ период съдът не може да постанови решение в различен смисъл, не е обсъдил противоречието между въззивното решение и тези по предишните дела и по дела между други страни.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай представените решения не обуславят наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С решението по гр.д № 69/2008г. на Пл. АС е разрешен друг, различен от този по обжалвания съдебен акт, въпрос, като е прието, че с представеното ЕР на ТЕЛК е доказано основанието за отговорността на работодателя за претендираното обезщетение за имуществени вреди с оглед признатата му с него трайно намалена работоспособност в размер на 50% в резултат на такова заболяване за периода ХІІ.2003г. – ХІІ.2006г. Относно решението по гр.д. № 725/2008г. на Х. РС касаторът не е представил доказателства то да е влязло в сила, а само такива съдебни актове са съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
А релевираните като процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, представляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати процесуални нарушения, които, обаче, са основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането. Следва да се отбележи в тази връзка още и че касаторът не сочи допълнителен критерий за селекция на касационните жалби по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 01. ХІІ.2008г. по гр.д. № 339/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: