ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1220
София, 31.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 626 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д като процесуален представител на С. И. Н. от гр. В. и Д. К. Д. от гр. Б. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 04. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 356/2008г.
Ответниците по касационната жалба К. И. Б. и М. Й. банкова, и двамата от гр. Б., са заели становище за недопускане на касациионно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на Балчишкия районен съд от 12. ХІІ.2007г. по гр.д. № 296/2005г., с което са отхвърлени предявението от С. Н. и Д. Д. срещу К. Б. и М. Б. при условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на нотариалното действие по изповядане на нот.акт № 74/2005г поради нарушаване на изискването за лично явяване и непрочитане от нотариуса на глас на съдържанието на нотариалтния акт, за обявяване нищожността на сделката по същия нотариален акт поради липса на съгласие, за постановяване унищожаемостта на сделката поради измама и поради сключването й при явно неизгодни условия.
По първата претенция е прието, че не е установено по делото неявяване на Я. лично пред нотариуса поради затруднени двигателни функции и местонахождение на нотариалната кантора на ІV етаж в сграда без асансьор. Обстоятелството, че тя е подписала нотариалния акт в адвокатската кантора, а не пред нотариуса, не прави нотариалното действие нищожно, тъй като е меродавно потвърждаването на подписа пред нотариуса.
По претенцията за нищожност поради липса на съгласие, изразяваща се в намерение на Я. да сключи договор не за продажба, а срещу задължение на купувачите да извършат ремонт на обитаваната от нея стая, да се прекарат ток и вода, да се осигури тоалетна и да бъде гледана, но без да губи къщата, е прието, че тези твърдения и установените фактически отношения не покриват това основание за нищожност. Такова е налице при липса на подпис, когато лицето не може да има правно валидна воля, защото е малолетно или поставено под пълно запрещение, при мислена уговорка, учебен пример, шега или физическо насилие. Възможно е демонстрираните от купувачите преди сделката грижи спрямо ищцата да са създали у нея вътрешно очакване това положение да се запази и занапред ведно с нещо повече – по-добри битови условия и това да е довело до несъответствие между желание за разпореждане с имота срещу задължение за издръжка и гледане и волеизявление за продажба срещу сума. Няма данни, обаче, несъответствието да е узнато от другата страна преди или едновременно със сключването на договора за продажба, което само би рефлектирало върху действителността на волеизявлението. На продавачката е било известно съдържанието на нотариалния акт, с подписването му е изразила одобрение, че то отговаря на волята й, волеизявлението й е прието от другата страна такова, каквото е направено, и разколебаването й по-късно не се отразява на действителността на договора.
По претенцията за унищожаване поради измама е прието, че не е установено по делото умишлено въвеждане в заблуждение на продавачката от купувачите, че сключват договор за ремонт на жилището и гледане, само в какъвто случай би бил осъществен съставът на чл.29 от ЗЗД. Ако у продавачката е съществувало такова заблуждение, то е било породено от погрешната й преценка на демонстрираното от купувачите добросъвестно отношение /подпомагане в ежедневието/, а не в резултат на техни съзнателни действия по мотивирането й да сключи договора, създавайки й невярна представа за съдържанието и последиците му. За измамни умишлени действия по мотивиране и на продавача Д. , за оказване на натиск чрез писмени предложения за изкупуване частта на Я. , доказателства не са представени, а и самите твърдения не навеждат на измамни действия.
По претенциите за унищожаване по чл.33 от ЗЗД е прието, че само при кумулативното наличие на крайна нужда и явно неизгодни условия това основание е налице. Претенцията на Д. е неоснователна, тъй като унищожаемост той претендира само поради сключване на договора при явно неизгодни условия. И претенцията на Я. , обоснована с напреднала възраст, здравословно състояние /невиждаща, нечуваща, със затруднени двигателни функции/, нужда от спешен ремонт на обитаваната от нея стая и от гледане, е неоснователна. За здравословното и материалното й състояние доказателства не са представени. Крайно лошото състояние на жилището й и напредналата й възраст са от естество да й създават битови затруднения, но не обуславят крайна нужда. Крайната нужда е състояние на материално затруднение в резултат на недостиг или липса на парични средства, което може да бъде преодоляно с парите от продажбата. Но при продажбата Я. не си е запазила право на ползване, не се твърди, че с парите от продажбата тя ще извършва ремонт на вече чуждия имот или пък ще си осигури друго жилище, грижи, лечение.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че произнасянето от въззивния съд по материалноправните въпроси: за нищожността на нотариалното действие – е в противоречие с решение на ВКС, V ГО, по гр.д. № 841/1998г., тъй като неспазването на изискването за прочитане на нотариалния акт е доказано с оглед на това, че Я. е престаряла и немощна и очевидно не е могла да се качи на ІV етаж в съдебната палата в Балчик, за да присъства лично на сделката, за унищожаване на договора за продажба поради измама – е в противоречие с решение на ВКС, ІІ ГО, по гр.д. № 1142/2002г., за унищожаване на договора поради явно неизгодни условия за двамата продавачи и поради крайна нужда поне по отношение на Я. – е в противоречие с решение на ВКС, V ГО, по гр.д. № 4630/2007г., според което унищожаване по чл.33 от ЗЗД е допустимо само при кумулативна наличност на крайна нужда и явно неизгодни условия, които са установени по отношение на Я. Във връзка с това са изложени данните по делото, които според касаторите установяват наличието на предпоставките за основателност на предявените искове. Формулирани са и въпросите: действителна ли е една продажба при доказана в процеса липса на съгласие, унищожаем ли е един договор при наличие на измама – страната е уверявана, че подписва едно, а се оказва, че е подписала друго, при кумулативното наличие на крайна нужда и явно неизгодни условия за Я. унищожаема ли е продажбата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай в изложението не се съдържа формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, по който се е произнесъл въззивният съд. Не представляват такива въпросите: действителна ли е една продажба при доказана в процеса липса на съгласие, унищожаем ли е договор при наличие на измама – страната е уверявана, че подписва едно, а се оказва, че е подписала съвсем друго, при кумулативното наличие на крайна нужда и явно неизгодни условия на продажбата от Я. унищожаема ли е тази продажба. Това е така, тъй като отговорът на тези въпроси е очевидно положителен, но при установени по делото предвидени в закона предпоставки, каквито в разглеждания случай въззивният съд е приел, че не са налице. Касаторите не са посочили кои са процесуалноправните или материалноправните въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със закона и практиката, което е довело до неправилните според тях изводи по спора. Твърденията на касаторите в изложението всъщност са такива за необоснованост на изводите на въззивния съд за неоснователност на предявените искове, а това е основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, поради което те може да са предмет на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. При липсата на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване за касационният съд е невъзможна проверката за наличието и на допълнителната твърдяна от касаторите такава – наличие на противоречива практика на съдилищата, обективирана в представените решения.
За пълнота, обаче, следва да се отбележи, че атакуваното решение не е в противоречие с посочената практика. По първата претенция това е така с оглед приетото в атакуваното решение, че не е установено непрочитане на проекта за нотариален акт, за разлика от посоченото решение по гр.д. № 841/1998г. По представеното решение по гр.д. № 1142/2002г. е прието, че договорът за дарение е сключен под влияние на невярната представа, че ищцата ще бъде издържана и гледана и след дарението, която представа умишлено е предизвикана и потдържана от ответника и в продължение на една година след това. Посочено е, че невярната представа не се отнася до съдържанието на договора, в какъвто случай би била налице грешка. При измамата страната съзнава какво е съдържанието, но действа под влияние на невярната представа, че последиците на договора няма да настъпят /съществуващо право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено/ или че ще настъпят други последици /страната ще получи още нещо или нещо друго/. И с решението по гр.д. № 4630/2007г. не се установява противоречие с изводите на въззивния съд по претенциите за унищожаване на основание чл.33 от ЗЗД с оглед приетото и в него, че не е установено наличието на крайна нужда.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, от 04. ХІІ.2008г. по гр.д. № 356/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: