ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 362
София, 08.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 4421 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Л. окръжен съд от 05.VІ.2008г. по гр.д. № 205/2007г. след връщане на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е обезсилено решението на Т. районен съд от 12.VІІ.2002г. по гр.д. № 389/1998г., с което е уважен предявеният от Л. А. К. от гр. А. срещу Ф. П. С. , А. М. Ц., Л. А. М. , Х. Н. Г. , Н. М. Г. , Ф. М. Г. , М. М. Г. , Д. Г. П. , Х. Д. П. , Е. Д. П. , Ю. И. Б. , А. И. Б. , Ц. Х. И. , А. И. И. , Г. Я. Г. , А. Я. Я. и Е. Я. Г. , всички от София, иск с правно основание чл.431 ал.2 от ГПК /отм./, като е отменен нот.акт № 119/1993г., и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски.
Прието е от въззивния съд, че въпреки мотивите в отменителното решение на ВКС по гр.д. № 910/2006г. за предявен от ищеца отрицателен установителен иск, оспорващ правото на ответниците на собственост върху процесния имот, пред въззивната инстанция не са навеждани нови твърдения за правоотношение, което да е предмет на установителен иск, а и становището на процесуалния му представител е за наличие на правен интерес неистинността на нотариалния акт да бъде установена и чрез самостоятелен иск. С оглед на това съдът е приел, че е сезиран със самостоятелен иск по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./. Такъв иск, обаче, е недопустим. Отмяната на нотариален акт е функция на уважен иск по чл.108, чл.109 от ЗС или по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, а в случая ищецът не твърди да е собственик на имота, предмет на нотариалния акт, а че той е държавна собственост.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от Л. А. К. в предвидения в процесуалния закон и указан преклузивен срок и същата е процесуално допустима.
Ответниците по касационната жалба А. М. Ц., Н. М. Г. и Л. А. М. са заели становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците Ф. П. С. , Х. Н. Г. , Ф. М. Г. , М. М. Г. , Д. Г. П. , Х. Д. П. , Е. Д. П. , Ю. И. Б. , А. И. Б. , Ц. Х. И. , А. И. И. , Г. Я. Г. , А. Я. Я. и Е. Я. Г. , Д. Ж. Р. , С. П. Й. и Г. И. Й. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
В изложението на касатора по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по съществен процесуален въпрос, изразяващ се в това, че не се е съобразил с указанията, дадени от ВКС с решението по гр.д. № 910/2006г., за наличие на правен интерес за ищеца от отрицателен установителен иск, което е в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се и че съдебната практика по прилагането на чл.431 от ГПК /отм./ е противоречива. Според ТР № 178//1986г. и решение по гр.д. № 706/2003г. на ВКС третото лице може не само да предяви отрицателен установителен иск за собственост, но и да атакува самия нотариален акт с иск по чл.431 ал.2 от ГПК /отм./. Съществуват и тълкувателни решения /без те да се посочват/, според които оборването може да стане и чрез иск по чл.431 ал.2.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице в разглеждания случай основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /неправилно определен от касатора като материалноправен/ за предмета на делото /спорното право/ с оглед решението на ВКС от 04.VІІ.2007г. по гр.д. № 910/2006г., с което е прието, че ищецът е обосновал правен интерес от и е предявил срещу ответниците и отрицателен установителен иск, а не само претенция за отмяна на нотариалния акт, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Не следва да се допуска касационно обжалване по релевирания въпрос по приложението на чл.431 ал.2 от ГПК /отм./. В посочените и представени ТР № 178/1986г. на ОСГК на ВС и решение № 418/08.VІ.2004г. по гр.д. № 706/2003г. не е дадено различно разрешение на този въпрос в сравнение с произнасянето на Л. ОС с атакуваното решение, като е прието, че отменяването или изменяването на нотариалния акт, засягащ права на трети лица, е последица от разрешаването по исков ред на породения от това спор за гражданско право, което е в съответствие със закона и с трайната съдебна практика.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Л. окръжен съд, граждански състав, от 05.VІ.2008г. по гр.д. № 205/2007г.
УКАЗВА на Л. А. КЕРЕЗОВ със съдебен адрес София ул.”Л” 31 ет.5 к.3, адв. Г, в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 30лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: