ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 04.02. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1583 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М като процесуален представител на “Независим с. п. Медицински университет Плевен” /НСМУП/, последният действащ като пълномощник на М. Н. Н., В. И. Р., П. М. П., Н. Л. О., И. И. Ф., Л. Ц. П., П. Ц. П., В. С. Г. и Н. М. Г., всички от гр. П., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 20.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 785/2009г. в частта, с която частично е оставено в сила първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба УМБАЛ “Д” ЕАД Плевен е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Третото лице-помагач М. на з. не е заявило становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Плевенският окръжен съд е оставил в сила решението на Плевенския районен съд от 16.VІІ.2008г. по гр.д. № 1773/2007г. в частите му, с които са отхвърлени предявените от НСМУП като пълномощник на М. Н. Н., В. И. Р., П. М. П., Н. Л. О., И. И. Ф., Л. Ц. П., П. Ц. П., В. С. Г. и Н. М. Г. против УМБАЛ “Д” ЕАД искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на средства за допълнително материално стимулиране за периода 01. ХІІ.2005г. – 15.VІІ.2006г. в размер на по 300лв. на Р. , О. , Ф. , П. , Г. , на по 800лв. на Н. , П. П. , П. и на 900лв. на Г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по делото не е установена ясна методика за разпределение на средства за ДМС, а и финансовото състояние на дружеството през исковия период не е позволявало изплащане на ДМС. Чл.31 от КТД не сочи на пряка обвързаност на правото на “допълнително възнаграждение към договорените заплати” с финансовото състояние на дружеството-работодател, но п. положение, че на 17.01.2006г. СД е взел решение за намаляване на фонд работна заплата, отделянето на средства за ДМС следва да се съобразява с тези реалности. Ако финансовите постъпления на болницата не позволяват заплащане на пълния размер на основните трудови възнаграждения, решение за изплащане на допълнителни такива не би било в съответствие на духа на закона и на КТД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че решаването на правния спор е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в девет решения на негови състави. Твърди се, чевъззивният съд е допуснал нарушения на материалния и на процесуалния закони, изразяващи се в неприлагане на чл.20 от ЗЗД за изследване на действителната воля на страните и на чл.9 от ЗЗД за свободата на договаряне, в нарушения п. изслушване и приемане на заключението на вещо лице и в несъбиране на искани релевантни за спора доказателства.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като е посочена незадължителна практика на състави на ВКС/ предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само п. наличието на произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторите не са формулирали материалноправните и процесуалноправните въпроси от съществено значение за изхода на спора, по които въззивният съд се е произнесъл. Релевираните в този документ съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те подлежат на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Касационният съд няма правомощие да извлича служебно съществените въпроси, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна. И тъй като посочването на съществените въпроси е основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, липсата й прави невъзможна преценката за наличие на твърдяната противоречива практика на съдилищата по такива въпроси, обективирана в посочените решения на ВКС.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГК, № 475 от 20.VІІ.2009г. по гр.д. № 785/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: