ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1593
София, 23.11. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1228 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. на РБ /ПРБ/ чрез прокурор Ст. Георгиев срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 09.VІ.2009г. по в.гр.д. № 242/2009г.
Ответницата по касационната жалба Д. Д. Ч. от гр. С. не е заявила становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Сливенският окръжен съд е потвърдил решението на Сливенския РС от 06.ІІІ.2009г. по гр.д. № 2483/2008г., с което ПРБ е осъдена да заплати на Д. Ч. 4000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищцата от ОП Сливен обвинение да престъпление по чл.283а ал.1 във вр. с чл.282 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, предмет на НОХД № 168/2007г., приключило с влязла в сила оправдателна присъда от 11.VІІ.2007г., ведно със законната лихва, считано от 28.ІІ.2008г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, Сл. ОС е приел, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от момента, в който е започнало наказателно преследване срещу нея – януари 2005г. Те се изразяват в промяна на психическото й състояние – станала нервна, избухлива, в стресово състояние, разстройвала се много бързо, при разговор за обвинението избухвала в плач. Случайни минувачи я спирали и наричали крадла и мошеник и кога ще им върне парите, била обиждана и заплашвана по телефона от непознати, затваряла се в къщи и не искала да вижда никого, в местния и централния печат било писано за извършени й проверки за унищожаване на документи с невярно съдържание с цел прикриване липсата на инвестиционни бонове, отказвана й е работа поради наказателното преследване срещу нея. При тези обстоятелства и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е определил обезщетението в присъдения размер.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че искът не е доказан, че е очевидно, че нито една от твърдените вредоносни последици не е в резултат на повдигнатото на ищцата обвинение. ПРБ не може да носи отговорност за незаконни действия на лицата, които обиждали ищцата, нито за публикацията във в-к “С”, тъй като до него не е подавала информация, нито за невъзможността Ч. да си намери работа. Не съществува причинна връзка с наказателното производство твърдението й, че много хора не вярвали в невинността й, че изпитвала силен страх от посегателства срещу нея и близките й, че се влошщило здравословното й състояние, че били накърнени честта й достойнството й. Наказателното производство е приключило в кратък срок след привличането й като обвиняема на 15.І.2007г., взета е била най-леката мярка за неоткрлонение. Ако съдът приеме, че съществуват предпоставки за отговорност на ПРБ, то определеният размер е изключително завишен и не е в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Според установената практика на съдилищата в такива случаи обезщетенията са в размер на около 2000лв. В защита на становището, че са налице основанията на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ за освобождаване на държавата от отговорност по предявения иск се сочат ТР № 3/2004г., едно решение на Бургаския апелативен съд по гр.д. 16/2008г., едно решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 2263/2000г. и едно решение на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 47/08г.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба условия. Първото и общо такова е посочване на материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода на спора по делото, а допълнителното условие е посочване дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие със съдебната практика. Релевираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които може да бъдат предмет на касационна проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Касационният съд няма правомощие да извлича съществените за спора въпроси, произнесени от въззивния съд, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна. Липсата на изрично формулиран въпрос от значение за изхода на спора прави невъзможна преценката дали този въпрос е разрешен в противоречие с разрешението му по ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и по гр.д. № 2263/2000г. на състав на ІV ГО на ВКС /относно решенията на БАС и СлОС не са представени доказателства да са влезли в сила, поради което те и на това основание не биха могли да бъдат взети предвид при преценката за допустимостта на касационното обжалване/. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд, ГО, І-ви състав, от 09.VІ.2009г. по в.гр.д. № 242/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: