ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
София, 24.02. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4856 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б като процесуален представител на В. С. А. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 07.ІV.2008г. по в.гр.д. № 2203/2007г. в частите му относно вината за разстройството на брака и предоставяне ползването на семейното жилище.
Ответницата по касационната жалба М. Н. А. от гр. В. е заела становище за нейната недопустимост поради необжалваемост на въззивното решение.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че въззивното решение в посочените части подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл.280 от ГПК. С оглед на това и на обстоятелството, че въззивният съд не е съобщавал решението на страните, обявявайки го за необжалваемо, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и че поради това тя е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВОС е оставил в сила решението на ВРС от 13.VІІІ.2007г. по гр.д. № 302/2007г. в частите, с които е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните има съпругът, той е осъден да заплаща на детето си Н. издръжка и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. В., ул.”Б” № 25, е предоставено на М. Н. А. при отчетено запазено право на ползване на пълнолетните деца на страните.
За да постанови решението относно вината за разстройството на брака, въззивният съд е приел след задълбочена преценка поотделно и в съвкупност на представените писмени доказателства и свидетелски показания, последните включително и съобразно разпоредбата на чл.136 от ГПК /отм./, че тя е на съпруга с оглед установените по делото допуснати от него брачни провинения – системна употреба на алкохол, нанасяне на побои над съпругата и децата, проявявана необоснована сприхавост по отношение на тях, грубо отношение към съпругата пред децата, които ги принудили да напуснат семейното жилище и причинили разрива в семейството. Като недоказани са оценени твърдените от касатора-ответник брачни провинения на съпругата – отчужденост, грубо отношение, обиди към него, извънбрачна връзка. Дори да се приеме наличие на такава връзка, тя не е причина за разстройството на брака, тъй като връзката ищцата с лицето Г. Х. е настъпила след напускането й на семейното жилище.
По отношение ползването на семейното жилище – къща – съпружеска имуществена общност, състояща се от спалня, хол, кухня и сервизни помещения, въззивният съд е приел, че жилищната нужда на съпругата не е задоволена с притежаваната от нея 1/6 ид.част от апартамент в гр. В. в съсобственост с майка й и брат й, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, в който понастоящем тя заедно с двете си деца, с майка си, с брат си и с племенника си живеят. Взето е предвид, че семейното жилище не позволява разпределението му за ползване от съпрузите поради нетърпимите им отношения, а и с оглед вината на съпруга за разстройството на брака е направен извод, че ползването му следва да се предостави на ищцата.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Изложени са съображения в тази връзка, че съдът не е мотивирал изводите си и не ги е съобразил с всички представени по делото доказателства, които е кредитирал изключително избирателно, приемайки за безусловни показанията на майката и дъщерята на ищцата, не вземайки предвид показанията на други четирима свидетели, които не са роднини на страните и са незаинтересовани от изхода на делото. Допуснатите съществени процесуални нарушения препятстват възможността за проверка по приложението на материалния закон. Сочи се решение № 70/17.ІІІ.1977г. по гр.д. № 3417/1976г. на ВС, ІІ ГО, според което при липса на мотивировка второинстанционният съд не е в състояние да провери правилността на преценката и изводите на първоинстанционния съд.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос /какъвто извод обосновават съображенията в изложението/ – за мотивиране на съдебния акт, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в посочената разпоредба предпоставки. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Това е така, първо, защото основанието по чл.280 ал.1 т.1 означава произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато обективират тълкувателните му решения и решения на пленума на ВС. Решенията на съставите на ВКС не са задължителни и може да обуславят само основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, но твърдения да е решаван противоречиво релевираният съществен процесуалноправен въпрос в изложението не се съдържат. На второ място, за пълнота следва да се отбележи, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и тъй като релевираният съществен процесуален въпрос не е решен в противоречие с посоченото решение на ВС, ІІ ГО, по гр.д. № 3417/1976г. Въззивният съд е изложил пространни и задълбочени мотиви за направените изводи от фактическа и правна страна. Останалите твърдения в изложението са основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но те не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, от 07.ІV.2008г. по гр.д. № 2203/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: