ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261
София, 01.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1083 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на П. К. Н. от гр. С. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 03.ІV.2009г. по в.гр.д. № 96/2009г.
Ответниците по касационната жалба Х. Д. С. и Л. С. , и двамата британски граждани, със с. а. София, чрез пълномощника си адвокат Ш са заявили становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПАС е оставил в сила решението на Старозагорския окръжен съд от 05. Х.2008г. по гр.д. № 212/2008г., с което П. Н. е осъдена да заплати на Х. С. и Л. С. 56439 евро, от които 54676 евро представляващи двоер размер на изплатен задатък по предварителен договор от 22.ІІІ.2005г. за продажба на недвижими имоти – студио с площ 62.87 кв.м и гараж с площ 21.82 кв.м, построени в масивна жилищна сграда в УПИ *Х–1019 по плана на София, кв. Драгалевци, а 1763 евро – мораторна лихва от 03.VІІІ.2008г. до предявяването на иска, законна лихва върху главницата, считано от 03.І.2008г. до окончателното й изплащане, както и 4775.20лв. разноски.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че на 22.ІІІ.2005г. ищците сключили с ответницата-касатор предварителен договор, по силата на който последната се задължила да им продаде процесните два недвижими имоти, предвидени в двуетажна масивна жилищна сграда, която ще бъде построена върху нейната собствена земя УПИ *Х-1019 кв. Драгалевци, София, съобразно разрешение за строеж и одобрени архитуктурни книжа, изградени в определена степен на завършеност не по-късно от 30.VІІ.2006г. Страните уговорили плащане на цената на три вноски – първата в размер на 30754 евро, която е и задатък – при подписване на договора, втората в размер на 38442 евро – в срок от 30 календарни дни от завършването на сградата в груб строеж, и третата – при сключване на окончателния договор. Първата вноска ищците заплатили на 31.ІІІ.2005г., при което ответницата декларирала, че договорът влиза в сила. На 14.ІХ.2005г. с нот.акт № 28/2005г. Н. продала УПИ *Х-1019 на учреденото с нейно участие и вписано с решение от 07.ІХ.2005г. „С” ООД. Два дни преди това съдружниците взели решение дружеството да продаде имотите, предмет на предварителния договор, на ищците при уговорените в него условия относно цената /протокол за общото събрание от 12.ІХ.2005г./. На 04.VІІІ.2006г. Л. С. превела на дружеството сумата по втората вноска, която по искане на ищците поради невъзникнало помежду им правоотношение то им върнало на 13.ІІ.2007г. На 18.ІV.2007г. и на 21.V.2007г. дружеството продало процесните обекти на трети лица. На 01.ІІІ.2007г. от страна на ищците е връчена на ответницата нотариална покана, че развалят предварителния договор поради невъзможността тя да го изпълни и са поискали двойният размер на задатъка. При тези обстоятелства съдът приел, че купувачите са изправна страна, разполагали са с правото да искат разваляне на договора, без да дадат срок за изпълнение на продавачката, тъй като изпълнението й е станало невъзможно, както и с правото да искат задатък в двоен размер. С прехвърлянето на 14.ІХ.2005г. на собствеността върху земята, върху която е следвало да се построи сградата с процесните имоти в нея, след като предварителният договор е влязъл в сила и купувачите са внесли първата вноска-задатък, ответницата е изпаднала в невъзможност да изпълни поетото по предварителния договор задължение, тъй като се е лишила от възможността да придобие собствеността на построеното. Като несъстоятелни са оценени възраженията й, че дружеството, в което тя има дялово участие, е образувано в изпълнение на предварителния договор и че прехвърлянето на собствеността върху мястото е също в изпълнение на този договор, за да се извърши строителството на сградата – такива задължения в предварителния договор няма. Като несъстоятелно е оценено и възражението, че ответницата осигурила изпълнението на предварителния договор, ангажирайки дружеството да продаде уговорените по него обекти на ищците. Протоколът за общото събрание от 12.ІХ.2005г. е частен документ, не носещ подписите на ищците, по отношение на него те са трети лица и той им е непротивопоставим, а и е съставен два дни преди дружеството да придобие собствеността върху земята, което е индиция, че е съставен за нуждите на процеса.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС /т.1, т.3 и т.4 от П № 7/1965г. на Пл на ВС/ и на съдилищата /решение № 1488/08. ХІ1999г. на ВКС по грд. № 814/1999г./ въззивният съд не обсъдил и не се произнесъл по всички доводи на касаторката във въззивната й жалба и по установени положения, без те да са конкретизирани, разгледани са само доказателствата, обслужващи тезата на ищците, не е отговорено неплащането на втората вноска неизпълнение ли е на предварителния договор, не е отчетено в противоречие с практиката на съдилищата /решение № 294/26.ІІ1996г. по гр.д. № 1344/1995г. на ВКС V ГО/, че неплащането на втората вноска дава основание на Н. за разваляне на предварителния договор без спазване на изискването на чл.87 от ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС /решение № 14/18.І.2002г. по гр.д № 842/2001г. на V ГО/ не са изследвани задълбочено предпоставките за валидно упражняване на правото на разваляне на договор и неправилно е определена неизправната страна, въпреки че ищците не са изпълнили задължението си за престиране на втората вноска. Всичко това е довело до разрешаването на материалноправният въпрос за правото на изправната страна да иска двоен размер на задатъка в противоречие с посочената съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е формулиран конкретно и ясно. Касационният съд няма правомощие да стори това служебно, което би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, както и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай касаторката не е успяла да формулира по посочения начин единственият релевиран в изложението като основание за допускане на касационно обжалване процесуалноправен въпрос. Не е конкретизирано по кои доводи във въззивната й жалба и по кои установени фактически положения въззивният съд не се е произнесъл, както и кои събрани доказателства не е обсъдил. А това е пречка за преценка дали твърдението се установява, и, респективно, дали този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана в посочените решения, и дали различното му разрешаване ще е от значение за изхода на спора. Следва да се отбележи още, че в изложението се съдържат съображения, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Това се отнася до твърдението за неотчитане от въззивния съд в противоречие с решение № 294/26.ІІ.1996г. по гр.д. № 1344/1995г. на V ГО на ВС, че неизпълнението в срок от страна на купувачите на задължението за плащане на втората вноска дава основание на Н. за разваляне на договора без спазване изискването на чл.87 от ЗЗД, както и до твърдението за неизследване задълбочено и определяне неправилно на изправната страна по предварителния договор в противоречие с решение № 14/18.І.2002г. по гр.д. № 842/2001г. на ВКС V ГО.
От друга страна, в изложението не се сочат като основание за допускане на касационно обжалване въпроси по решаващите изводи, направени от въззивния съд, а именно, че от момента на прехвърлянето от касаторката на дружеството на собствеността върху УПИ *Х-1019 /14.ІХ.2005г./ тя се е поставила в невъзможност да изпълни поетото с предварителния договор задължение да продаде на ищците обещаните построени в бъдеще в този имот обекти, както и за несъстоятелност на възражението й за осигуряване на изпълнението чрез трето лице – дружеството, поради което тя дължи двойният размер на дадения й задатък. Оплакванията касаят само възраженията на Н. във връзка с неплащане от ищците на сумата по втората вноска, падежът на която е през август 2006г., т.е. отнасящи се до обстоятелства, настъпили след приетия момент на настъпване на пълна невъзможност за изпълнение по причина, за която тя е отговорна. С оглед на това касационното обжалване би било безпредметно, тъй като решаващите изводи не биха могли да бъдат подложени на касационна проверка по същество, а при извод за пълна невъзможност за изпълнение престирането на втората вноска от уговорената цена би било без основание, следователно касационното обжалване не би довело до различен резултат по спора.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, V гр. с., № 73 от 03.ІV.2009г. по гр.д. № 96/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: