ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 393
София, 08.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 360 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната жалба вх. № 12720/18.ІІІ.2009г. на адвокат А като процесуален представител на М. А. К. – Х. със съдебен адрес София срещу определението на Софийския градски съд от 16.ІІ.2009г. по ч.гр.д. № 966/2009г.
Ответникът по частната жалба А. К. И. Х. от София е заел становище за нейната неоснователност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното определение СГС е оставил без уважение частната жалба на М. К. – Х. срещу частта на съдебното решение на СРС от 29.ІV.2008г. по гр.д. № 4606/2007г., имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателката срещу Х. иск за увеличаване на присъдената й по друго дело издръжка за минало време – една година назад от завеждането на настоящото дело. Съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като по силата на чл.86 от СК изменение на издръжка може да се постанови само за в бъдеще с оглед правилото, че съдебното решение установява безспорност в отношенията между страните за в бъдеще. Предвидената в чл.87 от СК възможност за присъждане на издръжка за минал период като изключение от това правило, което следва да се тълкува ограничително, касае само случаите, в които издръжка не е била присъдена, но нуждата от такава е била налице. При това положение ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като в закона не съществува материално субективно право, което да бъде защитено с него.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, а именно: допустим ли е иск за увеличение на издръжка за минало време с оглед разпоредбите на чл.86 и чл.87 от СК, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществен процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Допускането на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК се обуславя от липсата на съдебна практика, или от необходимостта тази практика да бъде променена, тъй като не съответства точно на закона, или когато приложимата разпоредба е неясна или непълна и се налага тълкуване на закона. Разглежданият случай не попада в нито една от посочените хипотези. Разпоредбата на чл.87 от СК е ясна и пълна, по приложението й има трайна и непротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава – т.21 от Постановление № 5/1970г. на Пленума на ВС, която според настоящият състав не се налага да бъде променена, тъй като е в съответствие със закона, а касаторката не е изложила никакви съображения, обосноваващи такава необходимост. В пълно съответствие с практиката и закона е и постановеното от въззивния съд атакувано в настоящото производство определение.
По изложените съображения касационно обжалване на този съдебен акт не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на СГС, Брачно отделение, Въззивно отделение, ІV В състав, от 16.ІІ.2009г. по ч.гр.д. № 966/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: