ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1577
София, 19.11. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1124 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на М. Р. П. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 12.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 3410/2008г.
Ответникът по касационната жалба Н. Ц. М. от София е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския РС от 04.ІV.2008г. по гр.д. № 21191/2006г., с което е отхвърлен предявеният от М. П. срещу Н. М. иск с правно основание чл.43 ал.1 б. “а” от ЗН за унищожаване порадеи неспосолбност на завещателя да завещава на саморъчно завещание от 21.VІ.2006г., с което Т. М. П. е определил в случай на смърт за единствен наследник Н, завещавайки му недвижими имоти и финансови средства. Въззивният съд е приел въз основа на безпротиворечиви свидетелски показания и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, че към момента на извършване на завещанието завещателят Т. П. е бил способен да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като заболяванията му – алкохолна зависимост, симптомна епилепсия и промяна на личността по епилептичен тип – не са довели до промяна на способността му да се грижи за собствените си работи.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи като основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по съображения, че решаването на казуса е от значение за точното прилагане на закона. Това е така, тъй като въззивното решение се основава изцяло на съдебно-медицинската експертиза, а тя противоречи на представените медицински картон, съдебно-медицински експертизи и заключения, съдържащи данни, че към датата на инвалидизиране на наследодателя той не е могъл да разбира свойството и значението на това, което върши. Ноторно известно е какви поражения върху интелекта и паметта има неговото заболяване. Преодоляването на практиката на съдилищата да обосновават решенията си изцяло върху заключенията на експертите, които не винаги са обективни и непротиворечиви, е от значение за точното прилагане на закона и ще преодолее практиката за формално произнасяне при постановяване на решения, които нямат нищо общо с фактическата действителност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По силата на посочената разпоредба по сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и такова се допуска на въззивно решение, в което съдът се е произнесъл по процесуалноправен или материалноправен въпрос от съществено значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице при липса на практика на съдилищата, или при необходимост от изоставяне на тази практика, тъй като тя не е в съответствие със смисъла на закона, или когато законът е неясен или непълен и прилагането му е обусловено от необходимост от тълкуването му. В разглеждания случай съображенията на касатора в изложението му са такива за процесуално нарушение и необоснованост /каквито може да бъдат предмет на проверка в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по чл.288 от ГПК/, като в тях не се съдържа твърдение за наличието на нито една от посочените хипотези. А такава не е и налице. Разпоредбата на чл.157 от ГПК /отм./ не е неясна, нито непълна. По приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която според настоящия състав не се налага да бъде изоставяна и в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд с атакувания акт, основавайки изводите си не само на приетата съдебно-психиатрична експертиза, съобразена с представената медицинска документация, но и на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На основаниуе чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да се присъдят 400лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІV-А състав, от 12.ІІІ.2009г. по гр.д. № 3410/2008г.
ОСЪЖДА М. Р. П. от София да заплати на Н. Ц. М. от с.гр. 400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: