ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
София, 15.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1463 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. П. К. от гр. Ч., приподписана от адвокат Й, срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 10.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 221/2009г.
Ответниците по касационната жалба Г. Д. Р. от гр. Ч. и Н. Я. Х. от гр. С. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Ч. от 27.ІІІ.2009г. по гр.д. № 144/2008г., с което са отхвърлени предявените от Р. П. К. срещу Г. Д. Р. и Н. Я. Х. искове за прогласяване нищожността на договор, сключен с нот.акт № 42/28.VІІІ.2008г., с който Р. дарил на Х. 2.033 дка от собствената му 1/6 ид.част, равняващи се на 6.100 дка от общите на н-ци Г. Кефилев 36.600 дка ид.части от ревир “П”, поради противоречие с чл.76 от ЗН във вр. с чл.4 ал.3 от ЗВСГЗГФ и на чл.226 ал.3 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона и поради привидност на договора, прикриващ покупко-продажба.
Въззивният съд е приел, че разпоредителна сделка, извършена от сънаследник в нарушение на чл.76 от ЗН, не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, и не засяга интересите на всички участници в гражданския оборот, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица – сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички /не е абсолютна, а относителна/, затова на нея не може да се позовават лица, които не са страни по сделката или сънаследници, тя може да бъде заздравена, ако сънаследникът не желае да упражни правото си да бъде прогласена и зачете разпоредителния акт. Това право на сънаследника може да се упражни само в първата фаза на делбен процес. Дадената с ТР № 72/1985г. възможност всяко трето лице при спорове за собственост да се позовава на абсолютна недействителност на разпореждането на основание чл.76 от ЗН е преодоляна с ТР № 1/2004г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.76 от ЗН и по чл.3 ал.4 от ЗВСГЗГФ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 72/1985г. на ОСГК и две решения на състави на ВС по гр.д. № 1932/1983г. І ГО и по гр.д. № 48/1979г. на І ГО. Релевирани са съображения, че относителната недействителност е приравнена на нищожността по чл.26 от ЗЗД, поради което въпреки че разпоредителната сделка със сънаследствено имущество рефлектира само в сферата на кръга от наследници, съдебната практика му придава действие и по отношение на всички субекти на гражданския оборот, неправилно е прието, че в случая съсобствеността в ревира не се засяга от чл.76 от ЗН. В този ревир правата на съсобствениците произтичат от едно и също придобивно основание – по наследство. С оглед забраната по чл.3 ал.4 от ЗВСГЗГФ за делба на ревири автоматично се изключва възможността за сбъдване на условието по чл.76 от ЗН за валидиране на разпоредителна сделка. С оглед на това, въпреки приетото с ТР № 1/2004г., невъзможността за сбъдване на условието води до невъзможност за саниране на порока на сделката. Сочи се и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК условия, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по релевирания от касаторката в изложението материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в пълно съответствие със закона и съдебната практика, обективирана в т.1 от ТР № 1/2004г., според които на относителна недействителност на разпоредителна сделка на основание чл.76 от ЗН могат да се позовават само сънаследници, т.е. лица, наследяващи общ наследодател, както и страни по сделката, каквито качества касаторката-ищца няма. Следва да се посочи, че т.1, т.2 – предл. последно и т.4 от ТР № 72/1985г. на ОСГК, на което касаторката основава твърдението си за наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, изрично са обявени за загубили сила с т.1 от ТР № 1/2004г. И тъй като разрешенията в останалите две решения на състави на ВС по гр.д. № 1932/1983г. и по гр.д. № 48/1979г. на материалноправния въпрос по приложението на чл.76 от ЗН са в същия смисъл като този по ТР № 72/1985г., с тях не се обосновава твърдението за наличие и на основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Не са налице и условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези условия се изразяват в липсата на съдебна практика по приложимата за разрешаване на спора правна норма, или ако тази практика не е съобразена с вложения в нормата смисъл, поради което се налага да бъде изоставена, или нормата е неясна и непълна и се налага тълкуването й. Такива твърдения в изложението не се съдържат, а и по приложимия закон съществува задължителна съдебна практика, която настоящият състав не счита, че следва да бъде изоставена, и с която не е в противоречие въззивното решение.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 10.VІІ.2009г. по гр.д. № 221/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: