ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 488
София, 30.07. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 414 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба вх. № 5500/08.VІ.2010г. на адвокат М като процесуален представител на Г. Н. А., Р. М. , срещу определението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, от 13.V.2010г. по гр.д. № 1711/2009г.
Ответницата по частната жалба М. Г. А. от гр. С. е заявила становище за нейната неоснователност.
Заинтересованата страна Д. “С” – отдел “З” Сандански не е заявила становище по жалбата.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество –неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение състав на ВКС на РБ ІV ГО е оставил без разглеждане молбата на Г. А. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на решение № 2* от 30.VІІ.2008г. по гр.д. № 232/2008г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Санданския РС от 28. ХІ.2007г. по гр.д. № 17/2007г. в частта, с което е определена месечна издръжка в размер на 200лв., платима от А. на непълнолетното му дете Н. А. Съдът е приел, че това решение е второ по ред и е влязло в сила на 13. Х.2008г., както и че преди него – на 17.V.2008г. – от същия съд е постановено решение и по гр.д. № 1326/2008г., с което е отменено решението на Санданския РС по гр.д. № 53/2007г. в частта за присъдената на същото дете в тежест на жалбоподателя издръжка за разликата над 120лв. до 200лв., което е влязло в сила на 17.V.2008г. С оглед на това и като е съобразено, че молбата за отмяна е подадена чрез пощата на 03.VІІ.2009г., съставът на ВКС е намерил, че тя е просрочена, позовавайки се на разпоредбата на чл.305 ал.1 т.4 от ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл.305 ал.1 т.4 от ГПК молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизането на последното решение в сила. В разглеждания случай последното решение е това по гр.д. № 232/2008г. и то е влязло в сила на 13. Х.2008г. При тези обстоятелства изводът в атакувания съдебен акт за просрочие на молбата за отмяна, която е подадена на 03.VІІ.2009г., е в пълно съответствие с предвидения в процесуалния закон преклузивен срок. Ето защо определението следва да бъде потвърдено.
Не следва да бъдат разглеждани останалите оплаквания на частния жалбоподател, тъй като те не са във връзка с изводите в атакувания съдебен акт, а представляват обосновка на направеното за първи път с частната жалба искане за прогласяване нищожността на решението по гр.д. № 232/2008г. поради противоречието му с влязлото в сила решение по гр.д. № 1326/2008г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, № 429 от 13.V.2010г. по гр.д. № 1711/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: