ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511
София, 15.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 488 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 26181/29.VІІ.2009г. на адвокат П като процесуален представител на М. С. М. от гр. В. срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 21.VІІ.2009г. по ч.гр.д. № 1430/2009г.
Ответникът по частната жалба “П” АД В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване, евентуално за нейната неоснователност. Претендира разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното определение ВОС е оставил в сила разпореждане № 15392/09.VІ.2009г. по гр.д. № 2576/2009г. на Варненския РС, с което поради просрочие е върната въззивната жалба вх. № 11217/09.VІ.2009г. на М. М. срещу постановеното по реда на бързото производство на 25.V.2009г. решение № 1* по гр.д. № 2576/2009г. Въззивният съд е приел, че за определяне началото на срока за обжалване в случая не е приложимо общото правило на чл.259 от ГПК, а специалната разпоредба на чл.315 ал.2 от ГПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение по спора на обявената в съдебното заседание на 20.V.2009г. в присъствието на процесуалния представител на частния касатор адв. Д дата – 25.V.2009г. По силата на чл.315 ал.2 от ГПК от тази дата е започнал да тече двуседмичният срок за обжалване и е изтекъл на 08.VІ.2009г. Въззивната жалба е подадена на 09.VІ.2009г., поради което тя е просрочена.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване, представено след даденото му от въззивния съд указание, се сочи, че въззивният съд е нарушил чл.259 ал.1 от ГПК, според който жалбата се подава в двуседмичен срок чрез съда, постановил решението.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по процесуалноправен и/или материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал процесуалноправния и/или материалноправния въпрос, който е разрешен от въззивния съд, довело до неправилно според него приложение на чл.259 ал.1 от ГПК, нито е посочил допълнителен критерии за допускане на касационно обжалване от предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК такива. А това е пречка за извършването на преценка за наличието на основанията за това, т.е. дали произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или то е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския окръжен съд, ГО, от 21.VІІ.2009г. по ч.гр.д. № 1430/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: