ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№197
София, 09.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3468 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. Б. П. и В. К. П., и двамата от София, приподписана от адвокат М, срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 28.ІІІ.2008г. по в.гр.д. № 1332/2004г., с което е оставено в сила решението на Софийския РС от 29. ХІІ.2003г. по гр.д. № 5907/2002г., с което са отхвърлени предявените от Б. и В. П. срещу Д. , представлявана от министъра на р. развитие и благоустройствотоq искове с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху 8.383% ид.части от УПИ пл. № 536 кв.145 по плана на София, местност „Л”, с площ по скица 21218 кв.м, и 8.383% ид.части от УПИ пл. № 5* кв.145 по плана на София, местност „Л”, с площ по скица 5916 кв.м.
Ответникът по касационната жалба Д. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
За да постанови атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение СГС е приел, че не е установено по делото ищците да са собственици на част от процесните имоти по реституция като наследници на съдружник на С. дружество /СД/ „Б” и правна сделка. Не е доказано това дружество да е притежавало имотите и от него те да са одържавени. Заповедта на кмета на С. община №.. ХІ.1997г. за деактуването им няма правопораждащо действие и не установява право на собственост на СД. В допълнителното заключение на в.л. Георгиев се обсъжда акт за държавна собственост, издаден при одържавяването на имотите, който не е представен по делото, поради което заключението в тази му част не е извод, резултат от прилагане на специалните му технически знания, а анализ на документ от гледна точка на правно съдържание, което е недопустимо, тъй като само съдът е компетентен въз основа на представените доказателства да установи извършено ли е одържавяване, от кой правен субект и с какъв предмет. Предметът на правната сделка, която се твърди като придобивно основание за част от процесните имоти, също са права, които прехвърлителят придобил в качеството си на наследник на съдружник в СД „Б”. Продавачът се е легитимирал като собственик по реституция по ЗВСОНИ със заповедта на кмета от 1997г., която не създава права, нито установява такива, с оглед на което продажбата не е произвела вещно-прехвърлителен ефект.
От релевираните в изложението на касаторките по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК съображения относно допускането на касационното обжалване може да се обоснове извод за твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. Това са въпросите: 1. Допустимо ли е установяването на право на собственост по реституция не само с нотариален акта, а и с други доказателства – с експертиза, с която е констатирано, че по АДС от 1951г. е бил одържавен по ЗНЧИМП недвижим имот, бивша собственост на Д. пивоварна, в който акт на ръка е добавено, че предприятието е бивша собственост на СД “Б”, и че с АДС от 1952г. на същото основание е одържавен бивш имот на това дружество, със заявление на членовете на СД за размера на дяловете им и със заповедта от 1997г. за деактуването на имотите, който въпрос е решен в противоречие с практиката, обективирана в решения по гр.д. № 944/1994г. на ВС, ІІІ ГО, решение по гр.д. № 418/2001г. на ВКС ІV ГО, решение на ВКС ІV Б ГО по гр.д. № 2055/2005г. и т.1 и т.3 от ТР № 6/2005г., 2. Произвела ли е вещно-правен ефект сделката по нотариалния акт от 2000г., дори и нейн предмет да е чужд имот, разрешението на който въпрос от въззивния съд противоречи на приетото в решение на ВКС І ТО по гр.д. № 154/2007г., 3. Неизясняване от въззивния съд на предмета на делото чрез задължителен доклад по чл.108 от ГПК /отм./, което противоречи на съдебната практика, обективирана в решения на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 567/2003г. и решение на ВКС ІІ ГО по гр.д. № 634/2003г., и 4. Н. на последиците по чл.128 ал.2 от ГПК /отм./ поради непредставяне от ответника на решениа на МС № 78/05.ІІІ.1993г. и № 1050/29. ХІІ.1997г., както и акта, по силата на който процесните имоти са станали публична държавна собственост, което е в противоречие с решение на СГС по гр.д. № 831/2004г. на ВК ІV Г отд.
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Това е така, тъй като с представените с изложението решения по гр.д. № 944/1994г., гр.д. № 418/2001г., гр.д. № 154/2007г., гр.д. № 567/2003г. и гр.д. № 634/2003г. се обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата по посочените в т.1, т.2 и т.3 от предишния абзац въпроси, които са съществени за изхода на спора по делото.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, визирани в чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Сочените в тази връзка т.1 и т.3 от ТР № 6/2005г. не касаят допустимите доказателства за установяване право на собственост върху реституирани имоти.
Не е основание за допускане на касационно обжалване релевираният в изложението въпрос по приложението на чл.128 ал.2 от ГПК /отм./. На първо място, по такъв процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Той касае правото на собственост на ответника върху процесните имоти, по което съдът не е взел отношение поради извода си за недоказаност на претендираните от ищците такива права. На второ място, исканите по реда на чл.152 от ГПК /отм./ решения на МС № 78/1993г. и № 1050/1997г. са представени и приобщени към доказателствата по делото. И на трето място, тези документи, както и искания “акт, по силата на който имотът е станал публична държавна собственост”, не са относими към установяване наличието на претендираните от ищците права, а към обратното, като последицата по чл.128 ал.2 от ГПК /отм./ от непредставянето на акта за публична държавна собственост би била приемането за доказан на този факт, за чието установяване се е искало документът да бъде представен – т.е., че имотът е публична собственост.
Не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване и представеното решение по гр.д. № 2055/2005г. на ВКС ІV Б ГО. По релевирания в тази връзка въпрос за необходимост от съобразяване и на изискванията за обособяване на самостоятелен обект по нормативите за устройство на територията въззивният съд също не се е произнесъл, а по силата на чл.280 ал.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, В. отделение, ІІ “Б” с-в, от 28.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1332/2004г. по въпросите по т.1, т.2 и т.3, изложени в обстоятелствената част на настоящото определение, като НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по въпроса по т.4.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба, като указва на касаторите в седмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметката на ВКС на РБ 364лв. държавна такса и че при неизпълнение на указанието жалбата ще им бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на П. на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: