ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 407
София, 22.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4683 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на А. И. Ф. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 03.VІІ.2007г. по в.гр.д. № 1812/2007г.
Ответниците по касационната жалба Д. Я. Б. и Р. Д. Б. , последната действаща лично и със съгласието на баща си Д, както и контролиращата страна Дирекция социално подпомагане Варна, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на П. РС от 08.VІ.2007г. по гр.д. № 1696/2006г., с което са отхвърлени предявените от А. Ф. срещу Д. Б. и Р. Б. , действаща лично като непълнолетна и със съгласието на баща си Д. Б. , искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения помежду им на 13.VІ.2002г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – дворно място в гр. П. и построените в него две къщи и 800 кв.м ид.части от нива в землището на гр. П., цялата от 1800 кв.м, за сумата 5112.91 евро.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с оглед липсата в предварителния договор на конкретизация на квотата на продавачите /които са собственици на по ? ид.част от двата имота/ и на продажната цена на всеки един от имотите и поради поемането от ищците на общо задължение за прехвърляне правото на собственост върху процесните имоти се налага извод, че липсата в случая на предвидените от закона предпоставки за прехвърляне на имота по нотариален ред, респективно за обявяване на предварителния договор за окончателен, по отношение на единия от продавачите, следва да се разглежда като невъзможност това право да се осъществи и спрямо другия. Исковете следва да бъдат отхвърлени, въпреки изправността на ищеца-купувач, и тъй като към момента на сключването на предварителния договор и към приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ответницата Б не е била навършила 18 години /родена е на 10.VІІ.1990г./ и не й е дадено разрешение от РС на основание чл.73 ал.2 от СК за сключването на окончателен договор, което е предпоставка за това. Правнорелевантният момент за преценка на възрастта е приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд по аргумент от т.5 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Освен това, исковете за сключване на окончателелен договор относно имота, от който се прехвърлят идеални части, е неоснователен и поради неспазване на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС, което също е предпоставка за прехвърляне по нотариален ред.
В касационната жалба на А. Ф. срещу така постановеното решение в частта по претенцията по чл.19 ал.3 от ЗЗД само срещу Д. Б. се сочи, че същественият въпрос е отказът да се даде разрешение за продажбата на непълнолетната Р. Б. води ли до невъзможност за сключване на окончателен договор за ? ид.част от процесните имоти, както и че неспазването на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС не е пречка за сключването на договор, а само основание да се иска изкупуване от съсобственика. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно обявяването на предварителен договор за окончателен при изправност на купувача и при наличието на отказ да се даде разрешение за това на непълнолетната продавачка, каквито случаи са рядкост, поради което въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Неточно е приложен чл.19 ал.3 от ЗЗД, тъй като дори да се приеме, че е налице недействителност на уговорките в предварителния договор по отношение на ? ид.част от процесните имоти, собственост на непълнолетната Р. Б. , по отношение на останалата ? ид.част договорът би могъл да бъде обявен за окончателен, тъй като недействителността на отделни части не влече недействителност на целия договор. От така изложените съображения може да се извлече като релевиран от касатора и материалноправния въпрос пречка ли е неизпълнението на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС за сключване на окончателен договор.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че са налице в случая предпоставките за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос “отказът да се даде разрешение за продажбата на непълнолетната Р. Б. води ли до невъзможност за сключване на окончателен договор с ответника Б за собствената му ? ид.част от процесните имоти” на настоящия състав не е известна съдебна практика, поради което произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, представляващо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По втория въпрос “пречка ли е неизпълнението на изискването на чл.33 ал.1 от ЗС за сключване на окончателен договор” въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решения № 52/08.VІ.1982г. по гр.д. № 32/1982г. на ОСГК, № 826/27.VІІ.2000г. по гр.д. № 112/2000г. на ІІ ГО на ВКС, № 1183/01. ХІ.2000г. по гр.д. № 57/2000г. на ВКС ІІ ГО, а това обуславя основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, от 03.VІІ.2008г. по гр.д. № 1812/2007г.
УКАЗВА на касатора А. И. Ф. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС на РБ 31лв. държавна такса /чл.18 ал.2 т.2 във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси от 2008г. във вр. с чл.69 ал.1 т.4 и чл.71 от ГПК/, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: