ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
София, 26.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 735 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК по частна жалба вх. № 996/26. Х.2009г. на М. С. Л. от гр. Б. срещу определението на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, № 173 от 14. Х.2009г. по гр.д. № 1240/2009г.
Ответникът по частната жалба “С” ООДБлагоевград е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение от 14. Х.2009г. състав на ВКС е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по касационната жалба на М. Л. срещу въззивното решение Благоевградския окръжен съд от 21.V.2009г. по гр.д. № 255/2009г., с което са отхвърлени предявените от него срещу “С” О. искове: за присъждане на 545лв. на основание чл.200 ал.3 от КТ, представляващи разлика между трудово възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност; за присъждане на 576лв. на основание чл.215 във вр. с чл.121 от КТ, представляващи командировъчни разходи; за присъждане на 406лв. на основание чл.262 т.2 вр. с чл.153 и чл.143 от КТ, представляващи възнаграждение за работа в почивни дни; за присъждане на 292.32лв. на основание чл.136а ал.5 вр. с чл.262 от КТ, представляващи разлика в реално работно време от два часа при продължителност на работния ден 10 часа, както и за присъждане на мораторна лихва върху претендираната по всички искове сума в общ размер 1819.32лв. за периода 25.ІХ.2005г. – 01. Х.2006. Касационният съд е приел, че по силата на чл.280 ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като то има за предмет обективно съединени искове, всеки от които е с размер под 1000лв.
Определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК съставът на ВКС, ІІІ ГО, е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е срещу решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с различно правно основание, всеки един от които е за парично вземане в размер на под 1000лв. /виж последната депозирана на 28. Х.2008г. искова молба в изпълнение на даденото на Л. с определение от 24. Х.2008г. указание за отстраняване нередовностите на първоначалната такава/, т.е. обжалваемият интерес по всеки иск е под тази сума. С посочената разпоредба такива решения са изключени от касационно обжалване, поради което правилно съставът на ВКС на РБ е приел, че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на ВКС на РБ, състав на ІІІ ГО, № 173 от 14. Х.2009г. по гр.д. № 1240/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: