Р Е Ш Е Н И Е
№ 493
София, 28.05. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1434 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на М. Д. Д. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 18. Х.2007г. по гр.д. № 3357/2006г.
Ответницата по касационната жалба Б. Д. Д. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският градски съд е обезсилил като недопустимо решението на СРС по гр.д. № 2243/2005г., с което е отхвърлен предявеният от М. Д. срещу Б. Д. иск за установяване, че съществува правно отношение между Д съпруга й за упълномощаване на първата за сключване на предварителен договор от 19. ХІІ.1996г за продажба на недвижим имот, придобит по време на брака им – апартамент в София, ж.к. „Л” Г, бл.29 вх. Г, ет.1, и производството по делото е прекратено.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че процесният имот не е бил прехвърлен по нотариален ред, че ищцата е завела иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД /предмет на гр.д. № 4451/2000г. на СГС/ срещу ответницата и съпруга й А. Д. , заместен в процеса от наследниците му по закон Д. Д. и Л. К. , за обявяване на предварителния договор за окончателен, че в хода на въззивното производство по това дело те са направили възражение за нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие с твърдение, че продавачката не е била упълномощена от съпруга си за продажбата и от негово име и че с решение от 22. ХІ.2004г. искът е отхвърлен. С влязло в сила решение на ВКС на РБ от 02.VІ.2006г. по гр.д. № 138/2005г. искът по чл.19 ал.3 от ЗЗД е уважен само за ? ид.част – частта на Б. Д. , а в останалата му част решението на въззивния съд е оставено в сила. В мотивите на решението е прието, че предварителния договор е подписан само от Б. Д. , без данни съпругът й да е бил съгласен с него, и че висящата му недействителност не е била санирана приживе на последния.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от предявения установителен иск. Въпросът за наличието на упълномощаване е бил повдигнат и изследван в производството по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Влязлото в сила решение по него обвързва страните и по този въпрос и той не може да бъде преразглеждан.
Касационната жалба на М. Д. срещу така постановеното решение съдържа оплакване за незаконосъобразност – касационно основание по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд за недопустимост на предявения иск, тъй като едва след приключване на предишното дело на ищцата е станало известно, че пълномощното се укрива, като считала, че по време на воденето на делото страната няма да възразява и не е възразявала в течение на години и този въпрос се третира в настоящото дело. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявеното в касационната жалба основание, намира, че то е правилно.
Зконосъобразен и в съответствие с представените по делото доказателства е изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения установителен иск. Несъмнено установено е, че с влязло в сила решение частично е отхвърлен предявеният от касаторката срещу ответниците иск за обявяване на предварителния договор за окончателен и че в това производство е подложен на преценка и въпросът за наличието на упълномощаване на Б. Д. от съпруга й за сключване на договора и от негово име поради собствеността им при режим на съпружеска имуществена общност на имота, предмет на договора. При това положение въпросът за наличието на такова упълномощаване е преклудиран, той не може отново да бъде поставен за разглеждане, тъй като по силата на чл.220 и чл.224 от ГПК /отм./ решението обвързва страните по делото, то е задължително за тях и за правоприемниците им и спорът, разрешен с него, не може вече да бъде пререшаван. Без значение за този извод в настоящото производство е твърдението, че едва след приключване на предишното дело на касаторката станало известно, че пълномощното се укривало от ответниците и че те в течение на години не са възразявали за това.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевирания в касационната жалба порок, поради което и на основание чл.218ж ал.1 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
На основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на ответницата по касация не следва да бъдат присъждани разноски, въпреки изходът на спора пред настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV Б отд., постановено на 18. Х.2007г. по гр.д. № 3357/2006г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: