ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 390
София, 14.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4608 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. Б. като процесуален представител на “П” /”ПРО”/ ЕАД София срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 14.V.2008г. по в.гр.д. № 498/2008г.
Ответникът по касационната жалба П. А. И. от гр. Б. не е заявил становище пре4д настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакуваното решение преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на Карловския РС от 14. ХІІ.2007г. по гр.д. № 522/2006г. в частта, с която е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на П. Ал. И. със заповед № 514/26. Х.2006г., И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “експерт търговска дейност” и му е присъдено обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в размер на 2500лв., ведно със законната лихва, считано от 04. ХІІ.2006г. до окончателното изплащане, както и разноски.
Решаващият извод на въззивния съд за незаконност на уволнението е, че заповед № 514/26. Х.2006г. е издадена от некомпетентен орган – директорът на “ПРО” ЕАД София – клон Б. , въпреки че трудовото правоотношение е между ищеца и принципала и няма доказателства за делегирано такова правомощие на местните му структури. Прието е и че уволнението е незаконно дори заповедта да е издадена от компетентен орган, тъй като докладната записка, в която са посочени нарушенията на трудовата дисциплина, няма доказателствена сила, в писмените си обяснения ищецът заявява, че не е извършил отразените в нея нарушения, а други доказателства за това не са ангажирани.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен въпрос, без той да е формулиран, решен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение по гр.д. № 12/2008г. и решение по 118/2008г. на Бургаския апелативен съд и решение по гр.д. № 3106/2003г. на ВКС ІІІ ГО, и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения в тази връзка, че описанието на нарушенията в отделен документ, представляващ неразделна част от заповедта за уволнение, с който работникът се е запознал, не препятства възможността му да се защити, поради което изводът на съда, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ, е неправилен. Освен това докладната записка като изявление на нейния автор, подписана и от 5-ма членове на специално назначена комисия като свидетели, представлява доказателство за посочените в нея констатации.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки.
В разглеждания случай не са налице релевираните от касатора основания за това по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Това е така, първо, защото в представените решения на БАС по тр.д. № 118/2008г. и на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 3106/2003г. са разрешени различни материалноправни въпроси по приложението на чл.195 ал.1 от КТ, а именно, че заповедта за дисциплинарно наказание отговаря на законовите изисквания, макар че индивидуализирането на нарушенията е извършено в приложение към нея, и че определянето на периода на извършване на нарушението с оглед характера на работата, а не на конкретна дата, не препятства индивидуализирането му, по каквито въпроси въззивният съд в случая не се е произнесъл. Второ, не обосновава противоречива практика на съдилищата и решението на БАС по гр.д. № 12/2008г., по което са приети и ценени като доказателство свидетелски показания за установяване извършването на вменени дисциплинарни нарушения. И по такъв въпрос въззивният съд в случая не се е произнесъл, тъй като свидетелски показания по делото не са ангажирани. От друга страна, изводът на съда, че изложеното в докладната записка на комисия, неразделна част от уволнителния акт, няма обвързваща го доказателствена сила /тъй като е частен документ и съобразно чл.144 от ГПК /отм./ съставлява само доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалите го лица/, е и в съответствие със закона и с трайната съдебна практика, поради което по този процесуален въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
С оглед изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав, от 14.V.2008г. по гр.д. № 498/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: