ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 169
София, 09.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 604 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частната жалба вх. № 8302/26. Х.2009г. на К. С. Т. от София срещу определението на Софийския апелативен съд от 02. Х.2009г. по ч.гр.д. № 551/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е и основателна, съображенията за което са следните:
С определението от 02. Х.2009г. САС е оставил без уважение молбата на К. Сп. Т. за предоставяне на правна помощ при касационното обжалване на разпореждането от 29.VІ.2009г. за връщане на подадената от него частна касационна жалба срещу въззивното определение № 311/23.ІІІ.2009г. по ч.гр.д. № 551/2009г. Съдът е приел, че преценката според чл.23 ал.4 от ЗПП се прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, вземайки предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното безплатна правна помощ за процесуално представителство според чл.24 т.1 от ЗПП не се предоставя и когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващото за такава лице, какъвто е конкретния случай, тъй като правна помощ е поискана едва след връщането на частната касационна жалба, а не при нейното изготвяне и подаване в съда. С оглед на това молбата е оценена като неоснователна.
Определението е неправилно. Въззивният съд не е взел предвид, че искане за предоставяне на правна помощ жалбоподателят е направил още с молбата си пред СГС, именувана жалба, вх. № 14958/02.VІ.2008г., към която е приложил ЕР на ТЕЛК, от което е видно, че пожизнено е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, и декларация, от която е видно, че притежава само идеална част от съсобствен апартамент, че не притежава други имоти и доходи, освен пенсия, която, видно от представеното удостоверение от НОИ от 04.ІІІ.20010г. е в размер на 447лв., вкл. добавка за чужда помощ. Не е взето предвид, че такова искане той е направил и с молбата си /именувана жалба/ вх. № 4703/15.VІ.2009г., която е в отговор на дадените му указания и за приподписване от адвокат на частната му касационна жалба, както и с частната си жалба вх. № 6292/06.VІІІ.2009г. срещу разпореждането от 29.VІ.2009г. за връщане на частната касационна жалба. С оглед на това е необоснован изводът на въззивния съд, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която то би донесло на жалбоподателя, поради несвоевременното й поискване.
Ето защо атакувания съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него бъде постановен друг, с който искането за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство, бъде уважено, тъй като са налице предвидените в чл.23 ал.4 от ЗРР предпоставки – от представените доказателства се налага извод, че К. Т. няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението на Софийския апелативен съд, ГК, трети състав, от 02. Х.2009г. по ч.гр.д. № 551/2009г. и ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по ч.гр.д. № 551/2009г. по описа на Софийския апелативен съд, на К. С. Т. от София.
След връщане на делото на САС препис от настоящото определение да се изпрати на адвокатския съвет при САК за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: