Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
София, 30.07. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр. дело № 981 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.І б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационните жалби на Н. К. Н. от гр. Х. и на адвокат Б като процесуален представител на М. Д. Г. от с..гр. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 408/12. ХІІ.2007г. по в.гр.д. № 632/2007г.
Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество – тази на Н. – неоснователна, а тази на Г. – частично основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд по въззивни жалби на двете страни е отменил решението на Хасковския РС от 22.VІ.2007г. по гр.д № 127/2007г. в частта, с която е изменен режимът на родителски контакти и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от М. Г. срещу Н. Н. иск с правно основание чл.106 ал.5 от СК ищецът да взема при себе си детето Д. по пет дни през зимната и през пролетната ваканции всяка година. В останалата му част, с която мерките относно режима на контакти между бащата и детето са изменени, като е постановено те да се осъществяват всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 10.V.2006г. решение по гр.д № 599/2006г на РС Х. бракът между страните е прекратен. По това дело между тях е постигнато споразумение, според което упражняването на родителските права върху детето им Д. , родено на 06. ХІ.1997г., са предоставени на майката с право на бащата да го взема при себе си всеки втори и четвърти съботен ден от 10.00 до 20.00 часа и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Прието е, че през краткия срок от първоначалното разрешаване на този въпрос до предявяването на искането за изменение на режима не са настъпили никакви изменения на имащите значение за него обстоятелства, в това число при бащата да са настъпили такива, сочещи на по-добри условия на живот, бит или материални такива. Не представлява такова изменение породилото се у ищеца желание или нужда да бъде по-дълго време със сина си, нито обстоятелството, че има възможност да взема детето през лятото от 15 юни до 15 юли – целта на закона е не да задоволи субективните чувства на родителите, а интереса на детето, които в случая не съвпадат. С оглед възрастта на детето – навършило 10 години, то се нуждае от непрекъснат родителски контрол и грижа, отсъствието му продължително време от дома, в който живее, ще се отрази много неблагоприятно върху него, макар и при баща си, то е ученик и майката следва да следи за подготовката му за училище, за хигиената и пр., дори и през коледните и великденски ваканции, при разпокъсването на които то няма да може да си почине ефективно, а и неопределянето в кои точно пет дни ще бъде при баща си също ще бъде проблем и натоварване на детската му психика, чакайки неопределено време да отиде при него.
Прието е и че няма изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.106 ал.5 от СК и във връзка с претенцията за определяне на точен период от лятната ваканция, през който бащата да взема детето при себе си. Той е дългогодишен служител в прокуратурата и са му били известни условията на труд към момента на постигане на споразумението в брачния процес, при което би следвало да ги съобрази. Периодът на ползването на отпуск от него не е нормативно регламентиран, а не може поради това, че той го ползва всяка година от 15.VІ. до 15.VІІ., другият родител, който основно полага родителските грижи, да бъде принуден да съобрази своя отпуск с неговия.
Във връзка с претенцията за изменение на месечния режим на свиждане въззивният съд е приел, че по-голямата възраст на детето е достатъчно основание за разширението на този режим, изразяващо се в преспиването му при бащата два пъти в месеца. С това ще се постигне по-голяма близост помежду им и ще се даде възможност да създадат по-голяма духовна близост. Освен това с изменението се санкционира едно вече настъпило фактическо положение, на което майката не се е противопоставяла.
Касационната жалба на Н. К. Н. срещу така постановеното решение в частта му за допуснатото изменение на месечния режим съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че решението е постановено въпреки липсата на изменение на обстоятелствата, обусловили първоначално определения режим. Изложени са съображения, че не са взети предвид интересите на детето. Не е взето предвид, че вмешателството, наставническото и контролиращото домогване на бащата раздвоява и затормозява детето, стремежът му да изгражда своя авторитет за сметка на майката или като се поставя в положението на „старши родител”, че използва средства за угаждане, че подготовката за училище е извън приоритетите му. Липсва и правен интерес от претенцията за по-разширен режим с оглед установеното съгласие на майката при подходяща възможност и желание на детето. Чрез груба манифестация на разширените си права бащата ще отнема детето и в неподходящи моменти и въпреки желанието му. Не е посочено и с какво се подобрява положението на детето с изменението на режима.
Касационната жалба на М. Г. срещу въззивното решение в отхвърлителните му части по претенциите за определяне на по 5 дни през зимната и пролетна ваканции и на период през лятната ваканция за вземане на детето от бащата съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Не е ясно на какво е базиран изводът, че вземането на детето по 5 дни през зимната и пролетната ваканции ще внесе неяснота и несигурност за родителите и детето.становено е, че през тези периоди майката не позволява на детето си да бъде с баща си, въпреки че то е привързано към него че с това ще се създаде възможност двамата да бъдат достатъчно време заедно и за по-пълен поглед върху възпитанието и развитието му. При точното фиксиране на датите през лятото ще се получи по-голяма сигурност и спокойствие за бащата и детето, взаимоотношенията им няма да са поставени в зависимост от субективната преценка на майката, както това се е получило през лятото на 2007г., ще се позволи и на двамата родители да планират предварително годишните си отпуски, с което би се предотвратило превратното упражняване на правата на майката, ще се защити интересът и на бащата да бъде със сина си, когато е в отпуск.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е частично неправилно.
Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на въззивния съд за необходимостта от изменение на месечния режим на упражняване на родителските права. Правилно е и приетото, че възрастта на детето дава основание за продължаване времетраенето на престоя му при бащата и чрез преспиване при него. Несъмнено установено е по делото, че между двамата съществува привързаност и че да бъде с баща си само в събота според детето е малко. Това фактически е обусловило оставането на детето по-дълго при бащата, на което майката не се е противопоставяла. Следователно осъществяването на по-продължителен контакт помежду им е в интерес и на двамата. Следва да се отбележи още, че в интерес на детето е и да не се разкъсва седмичната му почивка, която и без това е кратка.
Неподкрепени с доказателства по делото са твърденията на касаторката Н. в тази връзка за вмешателство, наставническо и контролиращо домогване на бащата, за стремеж от негова страна да изгражда авторитет пред детето за сметка на майката, за използване на средства за угаждане, които раздвояват и затормозяват детето.
По изложените съображения касационната жалба на Н. Н. е неоснователна.
В нарушение на чл. 106 ал.5 СК /отм./ съдът е приел, че претенцията за определяне на точен период от лятната ваканция, през който бащата да взема детето при себе си, е неоснователна. Данните по делото сочат, че през лятото на 2007г. Н. е създала пречки едномесечният престой на детето при бащата да се осъществи по време на неговия годишен отпуск, като след връчването й на нотариална покана за предаване на детето тя е уредила заминаването му на ученически лагер между 1.VІІ.2007г., както и почивка за двамата от 27.VІІ. до 05.VІІІ.2007г., и е поискала разрешаването на отпуск от 27.VІ. до 09.VІІ.2007г. Това обстоятелство сочи на необходимост от претендираното изменение на режима на осъществяване на родителските контакти с бащата. Това ще внесе по-голяма определеност в отношенията между родителите, което ще има дисциплиниращ ефект и ще предотврати възможността за възникване на конфликти между тях в тази връзка, което ще бъде във вреда на детето. От друга страна, мярката ще допринесе и за пълноценното осъществяване на контакта с детето, тъй като няма основание да се откаже право и на бащата да стори това по време на годишния си отпуск.
Неоснователна е касационната жалба на М. Г. в частта й относно претенцията му за включване в режима на осъществяване на родителските му контакти с детето и вземането му при себе си и по пет дни през зимната и пролетната ваканции. Правилно въззивният съд е приел в тази връзка, че това ще създава разпокъсаност на ваканционните дни и невъзможност за ефективното им използване по предназначение. Отделно от това, претендираната мярка не може да бъде постановена и с оглед на обстоятелството, че продължителността на ваканциите, с изключение на лятната, по силата на чл.93 от ППЗНП се определя със заповед на министъра на образованието за всяка учебна година.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ атакуваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част по претенцията относно режима на родителски контакт на ищеца с детето по време на лятната ваканция и вместо него да се постанови друго, с което да се определи бащата да взема детето при себе си за един месец през лятната ваканция в периода 15.VІ. – 15.VІІ. В останалите му обжалвани части въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Хасковския окръжен съд от 12. ХІІ.2007г. по гр.д. № 632/2007г. в отхвърлителната му част по претенцията относно режима на родителски контакт на ищеца с детето по време на лятната ваканция и ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА режимът на родителски контакти на М. Д. Г. от гр. Х. с детето му Д. М. Г. , което той да взема при себе си за един месец по време на летните ваканции през периода от 15 юни до 15 юли.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: