ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 528
София, 23.09. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 441 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК по частната жалба на адвокат А като процесуален представител на О. К. срещу разпореждането на Кюстендилския окръжен съд от 15.VІ.2009г. по гр.д. № 125/2009г.
Ответницата по частната жалба Н. С. Н. от гр. К. е заела становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното разпореждане Кюстендилският окръжен съд е върнал касационната жалба на О. К. вх. № 2286/26.V.2009г. срещу решението от 28.ІV.2009г. по гр.д. № 125/2009г., с което са уважени предявените от Н. Ст. Н. срещу О. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че касаторът не е изпълнил даденото му с разпореждане от 27.V.2009г. указание за отстраняване нередовността на касационната жалба чрез представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК.
Определението е правилно.
Съобщение за разпореждането на КОС от 27.V.2009г. за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е връчено на О. К. на 29.V.2009г. на ст.юрисконсулт Д. Д. Изложение, обаче, не е представено нито в дадения едноседмичен срок, нито към настоящия момент. При това положение и тъй като то е едно от задължителните приложения към касационната жалба по силата на чл.284 ал.3 от ГПК, правилно въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.286 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за връщането й.
Неоснователни са релевираните в частната жалба оплаквания на касатора. Действително преценката за мотивираността, за точното и ясно посочване на конкретните материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени от въззивния съд при наличието на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, е в компетентността на ВКС, но само при наличие на дори бланкетно посочени от касатора такива, в какъвто смисъл е и разрешението в представеното с частната жалба определение № 69/20.І.2009г. по ч.гр.д. № 534/2008г. на ВКС, т.о. В разглеждания случай това не е сторено и с касационната жалба, пречка за което в закона не е предвидена. В нея не се съдържат каквито и да било изявления, позволяващи преценка кой/кои са материалноправните и/или процесуалноправните въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В жалбата са изложени единствено основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те подлежат на проверка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, а не в това по допускането му.
Изложените съображения обуславят потвърждаването на атакувания съдебен акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Кюстендилския окръжен съд от 15.VІ.2009г. по гр.д. № 125/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: