ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
София, 27.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4711 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. Г. като процесуален представител на А. Н. Г. от София срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 11.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 1447/2007г.
Ответниците по касационната жалба Ю. А. Ц. и Ю. И. Ц. , и двамата от София, са заели становище за недопускане на касационно обжалване.
Третите лица – помагачи М. Н. Д. и П. Б. Д. , и двамата от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакуваното решение преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Софийският градски съд е обезсилил решението на Софийския РС от 15.ІХ.2006г. по гр.д. № 1346/2005г., с което е допусната съдебна делба между А, Ю. Ц. и Ю. Ц. на апартамент № 10 в жилищна сграда в София, ж.к. “Н” ІІІ ч. Бл.316 вх. А ет.4, ведно с избено помещение, при квоти ? ид.част за А. Г. и ? ид.част за Ю. и Ю. Ц. в режим на СИО, и производството по предявения от Г. иск е прекратено.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че искът за делба е недопустим, тъй като въпросите относно правото на делба между страните са решени със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 28.VІІ.2003г. решение по гр.д. № 250/1997г. на СРС по предявения и по него от А. Г. срещу М. Д. и П. Д. иск. Ответниците по настоящото дело са правоприемници на М. и П. Д. , от които с нот.акт № 132/03.ІХ.2003г. след влизането на посоченото решение в сила са закупили процесният имот, поради което и по силата на чл.220 ал.1 от ГПК те са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Еднакви са и твърдените по двете дела факти за възникване на съсобствеността – наследствено правоприемство и нищожност относно собствената на ищеца ? ид.част от имота на договора за покупко-продажба, предмет на нот.акт № 145/24.VІ.1993г., водеща до липса на вещно-прехвърлителен ефект на всички последващи разпоредителни сделки. Прието е, че не е нов и непреклудиран от СПН на решението по гр.д. № 250/1997г. факт влязлото в сила на 05. ХІ.1996г. решение на СРС по гр.д. № 1578/1995г., с което е признато за установено по иска на А. Г. срещу С. П. Х. и Н. П. Н. /първите купувачи на процесния имот/, че сключеният помежду им договор за покупко-продажба на процесния имот, предмет на нот.акт № 145/1993г., е нищожен за ? ид.част, принадлежаща на Г. , тъй като устните състезания пред въззивната инстанция по това дело са приключили на 19.ІІІ.2001г.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в решение по гр.д. № 7982/1960г. на ВС І ГО и решение по гр.д. №1982/1996г. на ВС ІV ГОБургаския апелативен съд и решение по гр.д. № 3106/2003г. на ВКС ІІІ ГО, и който е от значение за точното прилагане на закона. Изложени са съображения в тази връзка, че съдът не е могъл да установи, че с решението по гр.д. № 250/1997г. не е разрешен спорът, предмет на делото, тъй като не са разрешени въпросите по чл.282 ал.1 от ГПК /отм./ поради процесуални, а не материалноправни пречки, което е видно от мотивите, поради което неправилно е приложена в случая разпоредбата на чл.224 ал.1 от ГПК /отм./. Освен това, с решението си въззивният съд е създал пречки за прекратяване на съществуващата между страните по делото съсобственост в противоречие с разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки.
В разглеждания случай не са налице релевираните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Това е така, защото разрешеният с атакуваното решение съществен процесуалноправен въпрос не е в противоречие, а в съответствие със закона и с практиката на съдилищата, включително и по представеното решение на ВС по гр.д. № 798/1960г. Действително с влязлото в сила след потвърждаването му от въззивния съд решение по гр.д. № 250/1997г. съдът не се е произнесъл по въпросите по чл.282 ал.1 от ГПК /отм./ /между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска делба/. Но това е така, тъй като предявеният от А. Г. срещу праводателите /които са трети последващи купувачи с нот.акт № 76/09. ХІІ.1993г./ на ответниците по настоящото дело иск за делба на процесния и по настоящото дело имот е отхвърлен поради недоказване на твърдението му, че имотът е съсобствен с оглед обявената само по отношение на първите купувачи С. П. Х. и Н. П. Х. с влязлото в сила още на 05. ХІ.1996г. решение по гр.д. № 1578/1995г. нищожност поради липса на съгласие за ? ид.част на продажбата на процесния имот по нот.акт № 145/1993г. В съответствие с разпоредбите на чл.220 ал.1 и чл.224 от ГПК /отм./ е приетото, че решението по гр.д. № 250/1997г. се ползва със сила на пресъдено нещо по спора за собствеността и по отношение на Ю. и Ю. Ц. , тъй като частното им правоприемство от ответниците по същото дело е осъществено след влизането в сила на решението по него, и че с оглед на това настоящото дело като повторно заведено следва да бъде прекратено.
Следва да се отбележи, че с представеното от касатора решение по гр.д. № 1982/1996г. не е разрешен идентичен на този по настоящото дело процесуалноправен въпрос по приложението на чл.224 от ГПК /отм./, тъй като с него е прието, че решението на горния съд, с което първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено, не формира сила на пресъдено нещо относно спорното материално право.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV – В състав, от 11.VІІ.2008г. по в.гр.д. № 1447/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: