ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26
София, 22.01.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3546 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокати В. и Я. като процесуални представители на Д. С. С. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 11.ІV.2008г. по гр.д. № 1526/2006г., с което е отменено решението на Варненския РС от 03.VІІ.2006г. по гр.д. № 2335/2006г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. срещу “П” Е. В. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ и чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.221 ал.2 от КТ. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи допуснати от въззивния съд нарушения на принципа на вътрешното убеждение, уреден в чл.12 и чл.235 ал.2 от ГПК, необсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, нарушение на материалния закон. Въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуално правен въпрос, без такива да са формулирани, решени противоречиво от него и от първоинстанционния съд и в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се и че спорът е от значение за точното прилагане на закона в случаите, когато не е изпълнена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, не е мотивирана заповедта за това и е наложено наказание без да са налице нарушения на трудовата дисциплина.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК /извлечени при тълкуването на непрецизно изготвеното изложение/ и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Варненският окръжен съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца, сега касатор, със заповед № 301/13.ІІІ.2006г. от заеманата от него длъжност “капитан в направление кораби за насипни товари” е законно. Въз основа на писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на вещи лица е прието, че С. е извършил вменените му с уволнителия акт дисциплинарни нарушения, изразяващи се най-общо в неупражняването през времето, когато е бил капитан на м/к “О”, на контрол за състоянието на кораба, на корабните съоръжения и на хигиената на кораба, и е изпълнено задължението на работодателя по чл.193 ал.1 от КТ. Прието е с оглед разпоредбата на чл.189 ал.1 от КТ и че проявеното бездействие представлява значимо неизпълнение на служебни задължения, което би могло да доведе до значителни вредни последици както за кораба, така и за екипажа, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съгласно чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона.
Не представлява основание за допускане на касационното обжалване твърдяното различно разрешаване на спора по делото от първоинстанционния и от второинстанционния съдилища. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК само тогава, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува влязло в сила решение по друго дело, по което същият въпрос е разрешен по различен начин, каквото в случая не е представено.
Представените от касатора три решения на ВКС на РБ също не обосновават извод за наличие на твърдяното противоречие на атакуваното решение със съдебната практика по прилагането на чл.193 ал.1, чл.190 и чл.189 ал.1 от КТ, доводи за каквито допуснати нарушения при налагането на дисциплинарното наказание са релевирани от ищеца до максимално възможният момент – приключването на устните състезания пред въззивния съд. Това е така, тъй като в тези решения се съдържат изводи по приложението на чл.190 ал.1 т.3 от КТ /за системно нарушение на трудовата дисциплина/, на чл.189 ал.2 от КТ /забраняващ налагането на наказание повече от един път за едно и също нарушение на трудовата дисциплина/ – решение № 1718/09. ХІІ.2002г. по гр.д. № 2050/2001г., и по приложението на чл.195 ал.1 от КТ /относно мотивирането на уволнителния акт/ – решение № 10/03.VІ.1994г. по гр.д. № 825/1993г. на ВС на РБ, каквито изводи не се съдържат в атакуваното решение поради липса на доводи и възражения в тази насока. Следва да се отбележи, че доводът за несъответствие на заповедта за уволнение с изискванията на чл.195 ал.1 от КТ е въведен за първи път с касационната жалба, поради което въззивният съд не е дължал произнасяне по него, нито касационната инстанция дължи проверката му.
Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение и за точното прилагане на закона, в случая чл.189 ал.1, чл.190 и чл.193 ал.1 от КТ. Това основание за касационно обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по релевирания с жалбата съществен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, за отстраняване на непоследователна или противоречива съдебна практика или на непълноти или неясноти на правните норми. В разглеждания случай посочените разпоредби са ясни и пълни и не налагат тълкуване, което да е от значение за развитие на правото. Обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, които са преценени в съответствие с изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./, респективно чл.12 от ГПК, и със закона. Несъмнено установено е, че ищецът не е осъществил включеният в трудовите му задължения на капитан на кораба контрол относно подчинените му длъжностни лица за изпълнение на задълженията им по техническата и битова поддръжка на плавателния съд, че това негово бездействие е могло да доведе до значителни вредни последици за кораба и екипажа, обуславящо извод, че допуснатото по този начин нарушение е тежко, и че е спазено от работодателя предвиденото в чл.193 ал.1 от КТ изискване за приемане на писмени обяснения от служителя преди налагането на наказанието.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.7 ал.1 т.1 изр.2 от Т. № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в тежест на Д. С. следва да бъдат присъдени 240лв. адвокатско възнаграждение в полза на отметника по касация, представляван в настоящото производство от юрисконсулт П. К.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, на 11.ІV.2008г. по гр.д. № 1526/2006г. въззивно решение.
ОСЪЖДА Д. С. С. от гр. В. да заплати на П. “БМФ” Е. 240лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: