ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 900
София, 28.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 376 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на А. Д. Б. от гр. П. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 09.VІ.2008г. по в.гр.д. № 644/2007г.
Ответникът по касационната жалба П. Х. Г. от гр. П. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд е оставил в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 02.V.2007г. по гр.д. № 2880/2005г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от А. Б. срещу П. Г. в качеството му на председател на УС на етажните собственици на жилищна сграда в гр. П., бул. “. № 54, за разликата над 47.28лв. до 1486.56лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение от 2333.29лв. за периода 23. ХІ.2004г. – 20.І.2005г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че претенцията за мораторна лихва върху главницата в размер на 2333.29лв. е доказана само за периода след датата на връчването на ответника на 23. ХІ.2004г. на покана за плащане на припадащата му се съобразно собствените му идеални части от общите части на сградата сума от заплатените от трети лица наеми за наети от тях общи части. Искът е с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и предпоставка за неговата основателност е изпадането на ответника в забава, каквато в случая е настъпила след връчване на поканата. Ирелевантно в отношенията между страните по делото е обстоятелството, че третите лица-наематели са поели с договорите за наем задължения за плащане с конкретен падеж. Договорите касаят различно правоотношение, по което не ответникът, а етажните собственици са страна. Задължение за ответника в качеството му на председател на УС на етажните собственици за заплащане на последните на постъпилите от наеми суми с конкретно посочен в закона или правилника или определен с решение на общото събрание падеж не е установено по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по същественият материалноправен въпрос относно датата, от която следва да бъде начислена мораторна лихва за забавено плащане върху главница – сбор от периодични вземания от наем с фиксиран падеж – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 3/1996г. на ОСГК, и в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочени и представени 3 броя решения на състави на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай по поставения от касатора въпрос съдът се е произнесъл в съответствие със закона и с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана и в представените решения. Според ТР № 3/1996г. на ОСГК лихва върху обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, което е по безсрочно задължение, се дължи от деня на поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД, а ако такава не е отправена, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. Според решението по гр.д. № 60/199 не се дължи мораторна лихва върху вземане за обезщетение за ползване на имот след прекратяване на наемен договор до отправяне на покана, тъй като не се касае до периодично парично задължение със срок за изпълнение като това за наем. В останалите две решения по гр.д. №245/2005г. и гр.д. № 746/1999г. е прието, че ако вземането е срочно, покана за изпълнение не е необходима, и че наличието на изискуемост на задължението не поставя длъжника в забава, а е необходимо изявление на кредитора с изключение на случаите, когато срокът за изпълнение е определен и изтичането му повлича изпадането в забава, без да е необходима покана.
В разглеждания случай с плащането на наема от третите лица по банковата сметка на етажните собственици е настъпила изискуемост по отношение на ответника на вземането на ищеца за съответната част от наема, т.е. възможност да се изисква изпълнение от него. Но с това ответникът не е изпаднал в забава, тъй като нито в наемните договори, нито в закон или в ПУРНЕС, нито в решение на общото събрание на етажните собственици, не е предвидено негово задължение да заплати в определен срок на етажните собственици припадащите им се части от наемите. Сроковете за плащане на наемите касаят само отношенията между съдоговорителите – етажните собственици като наемодатели и третите лица – наематели, но не и председателя на УС на етажните собственици.
Останалите релевирани в изложението съображения са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но проверката на такива е предмет на същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и на това по допускане на касационно обжалване.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, от 09.VІ.2008г. по гр.д. № 644/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: