ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 797
София, 16.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 267 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на А. по заетостта /АЗ/ София срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд от 07.VІІІ.2008г. по в.гр.д. № 224/2008г.
Ответницата по касационната жалба Д. М. М. от гр. Р. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Разградският окръжен съд е отменил решението на РС Р. от 16.ІV.2008г. по гр.д. № 424/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за незаконно и е отменил уволнението на Д. М. със заповеди № 410 и № 411/06ІІІ.2007г. на изпълнителния директор на АЗ, възстановил я е на работа на длъжността „гл.специалист” Дирекция „Б” Р. и й е присъдил 2192.40лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 08.V.2007г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че нарушението по т.1 от заповедта за уволнение, изразяващо се в преснемане и изнасяне на 03. и 04.V.2006г. извън сградата на ДБТ на посочените документи, не се установява да е извършено на конкретните дати, защото в приложените по делото докладни, обяснения от служители, дадени в хода на дисциплинарната процедура, в писмо на ищцата от 28. ХІ.2006г., в което тя сочи, че прилага документи, които не са изброени изрично, освен тези относно П. Б. и Д. Н. , не са посочени дати. При това положение съдът не може да извърши преценка за съобразяването на разпоредбата на чл.194 от КТ. Относно нарушението по т.2 от уволнителния акт – системно неспазване на установеното в Устройствения правилник на АЗ работно време и използването му за лични цели – е прието, че не е установено от данните по делото дали изобщо има нарушения и ако има – колко са и кога са извършени и в какво точно се изразяват. Относно нарушението по т.4 от заповедта за уволнение – системно изнасяне на документи, свързани с поддържане регистрацията на безработно лице П. Д. /сестра на ищцата/ и подписване на същите извън сградата на ДБТ Р. – е прието, че не е уточнено колко пъти и на кои дати е ставало това, регистрацията не е извършена от ищцата, а от нейна колежка, свидетелите не са виждали тя да изнася документите и дали лицето се е явявало лично за подписването им, а и не е известно в резултат на изнасянето да са настъпили неблагоприятни последици за лицата. Относно нарушението по т.5 от заповедта – даване нареждания на 24.І.2007г. на Г. Г. и Й. Димов, работещи по НП „О”, да полагат допълнителен труд в извънработно време, е прието въз основа на показанията на тези лица, че са полагали труд по собствено желание, че не става ясно при контактите си с тях в извънработно време дали ищцата е действала в качеството си на служител в ДБТ. При тези обстоятелства е направен извод, че уволнението е незаконно, което следва от императивния характер на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, а именно: спазени ли са изискванията на чл.194 и чл.195 ал.1 от КТ при постановяване на обжалваните заповеди и съществува ли законово изискване за настъпване на щета като предпоставка за налагане на наказанието, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са представени четири решения на състави на ВКС и едно решение на състав на САС. Поддържа се относно нарушението по т.1, че съдът не е съобразил текстът на писмото на ищцата от 28. ХІ.2006г., в което тя сочи, че прилага досието на лицето, което според показанията на св. В е Д. Д. , както и че е спазена разпоредбата на чл.194 от КТ. Твърди се, че атакуваният акт е в противоречие с две решения на ВКС. Относно нарушението по т.2 се сочи, че не са обсъдени всички представени по делото доказателства, установяващи системното извършване на нарушението и спазването на чл.194 от КТ. Твърди се противоречие с решение на ВКС, ІІІ ГО. Относно нарушението по т.4 се сочи, че от представените доказателства е установено системното му извършване в периода от 01.ІІ.2006г. до прекратяването на регистрацията на 20.ІІ.2007г., което не е оспорено, и че наказанието е наложено в срока по чл.194 от КТ. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, като съдът не е съобразил, че ищцата не е представила оборващи показанията на свидетелите данни. Сочи се противоречие с решение на състав на ВКС. В противоречие с решение на САС е изводът за изискване за настъпване на щета като предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание. Относно нарушението по т.5 се сочи, че ищцата няма право да нарежда на работниците да полагат извънреден труд и да ги насочва към друг работодател, като е без значение, че те полагат труд при Г. Г. по собствено желание в извънработно време и че лично са се договорили с последния. Налице е противоречие с решение на състав на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение.
На първо място следва да се отбележи, че с оглед представянето на незадължителна практика на състави на ВКС, твърдяното основание за допускане на касационно обжалване е това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Представените решения, обаче, не обуславят наличието на такова основание.
Относно нарушението по т.1 въззивният съд не се е произнесъл по въпроси, разрешени с решението по гр.д. № 238/1999г. /относно формата на вината и че не се изисква настъпването на неблагоприятен резултат за ангажиране на дисциплинарна отговорност/ и с решение № 2108/2007г. на ВКС ІІІ ГО, касаещо приложението на чл.195 ал.1 от ГПК.
Не в противоречие, а в съответствие с решението по гр.д № 389/1999г. на ВКС ІІІ ГО, е разрешен въпросът по т.2 от заповедта за уволнение, че системност на нарушенията е налице при извършени три или повече отделни нарушения. Следва да се отбележи още в тази връзка, че този въпрос не е решаващ за изхода на спора, какъвто е неспазването на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ, относно който, обаче, не се сочи противоречива практика, а и той е решен в съответствие с трайната такава, според която нарушението следва да е индивидуализирано в заповедта за уволнение или в документ, към който тя препраща и който е сведен до знанието на наказания. Това в случая не е съобразено, а не може едва в съдебното производство за първи път да се сочи и установява нарушението по време.
Същото се отнася и за нарушението по т.4 от уволнителния акт. В този случай следва да се отбележи още, че няма противоречие с разрешението по гр.д. № 3106/2003г. на ВКС ІІІ ГО, тъй като в заповедта и в докладната записка № 761/07.ІІ.2007г., към която тя препраща, не е посочен дори и период на извършване на системните нарушения. С оглед на обстоятелството, че изводът за несъобразяване на заповедта по т.4 с изискването на чл.195 ал.1 от КТ сам по себе си води до незаконност на уволнението, е без значение за изхода на спора наличието на противоречие с разрешението, дадено в решение на САС по гр.д. № 618/2007г., на извода за необходимост от настъпване на вредни последици от нарушението за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Това е така, тъй като по аргумент от чл.280 ал.1 от ГПК касационно обжалване се допуска, ако разрешаването на материалноправния или процесуалноправния въпрос по различен от приетия в атакуваното решение начин ще се отрази на резултата по спора.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване и по нарушението по т.5 от заповедта, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в тази връзка по въпросите за формата на вината и че не се изисква настъпването на неблагоприятен резултат за ангажиране на дисциплинарна отговорност, разрешени с решението по гр.д № 238/99г. на ВКС ІІІ ГО.
Всички останали изложени в касационната жалба съображения /интерпретация на събраните по делото доказателства и твърдения за непреценка от въззивния съд на всички тях/ представляват основания за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, подлежащи на проверяване в същинското касационно производство, но не и в това по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд, постановено на 07.VІІІ.2008г. по гр.д. № 224/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: