ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
София, 09.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 3851 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение на Смолянския окръжен съд от 02.VІІ.2008г. по гр.д. № 392/2008г. е оставено в сила решението на Смолянския районен съд от 10.ІІІ.2008г. по гр.д. № 341/2007г., с което са отхвърлени предявените от М. Д. Ч., К. Д. И. и Р. Д. Ч. , всички от с. К., община С., искове с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ОСЗГ С. правото на наследниците на М. Р. Ч. /Незифе М. П. / да им бъде възстановена собствеността върху ниви, ливади и паши, находящи се в землището на с. К. и с. В.. П. е, че представения от ищците препис-извлечение от декларация за притежавани непокрити имоти от 1929-1935г. не легитимира наследодателката им като собственик на заявените за възстановяване имоти. Записването в емлячен регистър не материализира сам по себе си право на собственост, то е само индиция за собственост, но не е достатъчно основание да я установи, още повече, че няма данни наследодателката да е декларирала имотите и през 1949г.
Ответниците по касационната жалба ДЛ С. , Община С., ОСЗГ С. и РУГ С. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационна жалба срещу така постановеното решение е подадена от М. Ч. , К. И. и Р. Ч. в предвидения в процесуалния закон преклузивен срок и същата е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
От релевираните в изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК съображения се налага извод, че като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, а именно, че емлячните регистри като едни от примерно изброените допустими по чл.12 ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ доказателства следва да бъдат задължително от последното деклариране през 1949г., както и /алтернативно/ необсъждането на представените пред него нови писмени доказателства и конкретно на удостоверение, от което е видно, че за селата В. , К. и С. няма запазени емлячни регистри от 1949г., поради което е невъзможно представянето на препис-извлечение от него. Твърди се, че произнасянето по първия въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в конкретно посочени и представени решения на РС С. и ОС С. по граждански и административни дела, т.е. основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, и че произнасянето по втория въпрос е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в разглеждания случай основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения не се обосновава твърдяното от касаторите противоречиво разрешаване на съществения процесуалноправен въпрос дали претендираното право на собственост може да се доказва с изизвлечения от емлячни регистри, съставени преди 1949г. За част от решенията /от 19.ІV.2007г. по гр.д. № 680/2006г. на РС С. и от 12.ІІІ.2007г. по гр.д. № 714/2006г. на РС С. / няма данни да са влезли в сила, а само по такива решения може да се прави преценка за валичието на противоречива съдебна практика. Друга част от решенията – от 24.ІІ.2005г. по д. № 250/2004г. на РС С. , , от 27. Х.2004г. по д. № 223/2004г. на РС С. от 24.І.2005г. по адм.д. № 385/2004г. на Окръжен съд С. – са постановени в административни производства по обжалване на решения на Общински служби по земеделие и гори, а извод за противоречива съдебна практика могат да обуславят само решения, постановени по еднакви или сходни предмети на делата, каквито не са тези по граждански и по административни спорове. Решението от 02.VІІІ.2007г. по гр.д. № 315/2007г. на РС С. , оставено в сила с решение от 04.І.2008г. по гр.д. № 568/2007г. на ОС С. , касае приложението на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, но не и това на чл.12 ал.2 и чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, а аналогия в случая е неприложима с оглед разпоредбата на чл.46 ал.2 от ЗНА.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Релевираният в тази връзка в изложението процесуалноправен въпрос /необсъждане на представени доказателства/ е значим, но не е съществен в случая, тъй като дори разрешаването му по различен начин не би се отразило на крайния резултат по решението. Това е така, тъй като този въпрос касае един от решаващите изводи на въззивния съд /че записването в емлячния регистър не материализира, не установява право на собственост, а е само индиция за такова/, с всеки от които сами по себе си той е обосновал неоснователност на предявените искове. А посочения извод касаторите не са навели в изложението си като основание за допускане на касационното обжалване. И тъй като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът се произнася само в рамките на заявените от страните предели, дори касационното обжалване да бъде допуснато, то ще бъде безпредметно поради невъзможност този въпрос да се подложи на преценка, а следователно и да се преодолее вече преклудираният извод за неоснователност на исковете поради нелегитимиране като собственик на процесните имоти на наследодателката на ищците със записването в емлячния регистър.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 02.VІІ.2008г. по гр.д. № 392/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: