ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28
София, 11.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 1047 по описа за 2009г.
и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Б като процесуален представител на Г. Р. Б. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 11.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 830/2008г.
Ответницата по касационната жалба В. Р. М. от гр. Б. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд по въззивна жалба само на ищцата е оставил в сила решението на Районен съд Ц. от 25.VІІІ.2008г. по гр.д. № 195/2007г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Б. срещу В. М. иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД за обявявяне нищожността поради привидност на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 17/1981г., с който Б. продала на родителите си Р. Г. Р. и Ф. Сл. Р. дворно място, подробно индивидуализирано, находящо се в гр. П., и на построените в него двеутажна масивна жилищна сграда и лятна кухня.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че привидната сделка е тази, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие. З№а да е налице абсолютна симулация е необходимо по безспорен начин да су установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. По силата на чл.134 от ГПК /отм./ доказването на привидност става чрез “обратен документ” или при липса на такъв чрез свидетелски показания, но допустими само при наличието на т.н. “начало на писмено доказателство”. В разглеждания случай такива не са представени. От обстоятелството, че ищцата не е променила местожителството си в Приморско, не може да се изведе начало на писмено доказателство, поради което свидетелски показания за установяване на твърдяната привидност са недопустими. Но дори да се се приеме, че са допустими, показанията на свидетелите не установяват, че страните по сделката не са желаели правното й действие. От изнесените от тях данни, че чували, че Б. не е получила пари за имота, не следва привидност, а до възникване на облигационни отношения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е проверил служебно и не се е произнесъл за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение съобразно чл.270 ал.3 от ГПК и тъй като се е произнесъл не за нищожност поради привидност, а поради симулативност на договора, тъй като е обсъждал и изложил доводи по симулативните договори, което е в противоречие с разрешението по гр.д. № 990/2002г. на ВКС ІІ ГО. Постоянната и непротиворечива практика на съдилищата е, че при симулативните договори винаги има прикрита сделка, за разлика от привидните. Сочи се и нищожност на решението, тъй като с диспозитива първоинстанционният акт е оставен в сила, а не е потвърден съобразно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК. Решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 8 броя решения на състави на ВС и на ВКС. Не е обсъждано обстоятелството, че ответницата е трето лице по договора, поради което обратно писмо не е необходимо, за да се допуснат свидетелски показания /противоречие с решение по гр.д. № 990/2002г./. Не са изложени съображения защо не се дава вяра на твърденията на ищцата за причините за сключване на процесния договор /забраната по чл.10 ал.1 от ЗСГ/, защо си е запазила жителството в гр. П. и защо й е то, като няма жилище, показанията на свидетелите, че след сключването му тя и семейството й всяка събота и неделя са били в Приморско и са правили всичко необходимо за ремонта и поддръжката на жилището, по каква причина ответницата е започнала да плаща ДНИ и ТБО за имота едва от 1999г. – противоречие с решение по гр.д. № 942/1954г. на ВС ІV ГО. За доказване нищожността на привидните сделки със свидителски показания няма забрана по чл.134 ал.2 от ГПК /отм./ – решение № 147/04. ХІ.1954г. на ОСГК на ВС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като е посочена незадължителна практика на състави на ВКС/ предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен, като решаването му по различен начин трябва да води до различен изход по спора по делото.
На първо място следва да се посочи, че решението на въззивния съд не е нищожно поради противоречие с чл.271 ал.1 от ГПК. Съдът не е следвало в случая да съобразява решението си с тази разпоредба, тъй като с оглед образуването на делото през 2007г. по силата на пар.2 ал.1 от ПЗР на ГПК той е следвало и е разгледал същото по “досегашния ред” – редът на отменения ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че дори съдът да следваше да “потвърди”, а не “да остави в сила” първоинстанционния акт, това би било процесуално нарушение, не обуславящо нищожност на съдебния акт, който въпрос не би бил и от съществено значение за спора по делото, следователно, не би бил основание за допускане на касационно обжалване.
По същите съображения решението на въззивния съд не е и недопустимо поради непроизнасянето относно валидността и допустимостта на първоинстанционния съдебен акт. А тъй като въззивният съд се е произнесъл по предявения иск за установяване нищожност на договора за покупко-продажба поради привидност /която се нарича и симулативност/, а не по непредявен иск, решението не е недопустимо и на това твърдяно основание. Не е различно разрешението в тази връзка, дадено с решението по гр.д. № 990/2002г. на ВКС ІІ ГО, според което искът за установяване на нищожност на привиден договор е различен от иска за разкриване на прикритата сделка при относителна симулация.
В останалата част от изложението касаторката не е формулирала съществените материалноправни въпроси от съществено значение за изхода на спора, по които въззивният съд се е произнесъл. Тъй като това е основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, е невъзможна преценката за наличие на твърдяната противоречива практика на съдилищата по такива въпроси, обективирана в посочените решения на ВС и ВКС. Касационният съд няма правомощие да извлича служебно съществените въпроси, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна.
Единственият поставен процесуалноправен въпрос за необсъждане от въззивния съд на посочените в изложението конкретни факти и доказателства е от съществено значение по принцип, но не и в случая. Това е така, тъй като твърденията на касаторката за причините за сключването на процесния договор, за действията по поддръжка на имота и за плащането от ответницата на данъци и такси за него едва от 1999г. /по довода за запазването на жителството в Приморско въззивният съд се е произнесъл/ нямат отношение към решаващия извод в атакуваното решение за липса на “обратен документ”, пряко установяващ привидността на договор, и “начало на писмено доказателство”, правещо допустими свидетелски показания за установяване на такова обстоятелство. Същото се отнася и за твърдението за необсъждане на обстоятелството, че ответницата е трето лице по договора, поради което обратно писмо не е необходимо за допускане на свидетелски показания. В тази връзка за пълнота /тъй като касаторката не е формулирала въпрос и във връзка с чл.134 ал.2 от ГПК /отм./, следва да се посочи, че е в пълно съответствие със закона и с непротиворечивата съдебна практика приложението в случая на разпоредбата на чл.134 ал.2 от ГПК /отм./. Когато се твърди привидност на договор срещу лице, което не е страна по него, както е в случая, установяването й се предпоставя от представянето от претендиращия на такъв документ или на “начало на писмено доказателство”, в какъвто смисъл е приетото от въззивния съд.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, ГК, от 11.ІІІ.2009г. по гр.д. № 830/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: