ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 860
София, 22.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 364 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на С. П. Д. от гр. Д. срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 12. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 646/2008г.
Ответникът по касационната жалба „В” ЕООД гр. Д. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Дибричкият окръжен съд е отменил решението на Добричкия районен съд от 04.VІІ.2008г. по гр.д. № 280/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. П. Д. срещу “В” ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установено наличието на основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните със заповед № 12/18.І.2008г. Трудовото правоотношение е възникнало още на 17. ХІІ.2004г. за длъжността “организатор реализация” като срочно, впоследствие трансформирано в безсрочно, от 01.VІІІ.2007г. е променено наименованието на длъжността на “организатор инкасо”, с допълнителното споразумение от 17. ХІІ.2007г. за тази длъжност не е възникнало ново трудово правоотношение, тъй като трудовите функции на двете длъжности са идентични. Ищцата не отговаря на въведеното от работодателя изменение на изискването за образование за заеманата от нея длъжност “организатор инкасо” – висше икономическо, специалност “счетоводство и контрол”, длъжностна характеристика за което й е връчена на 17.І.2008г. Тя притежава висше образование, специалност “публична администрация”. Като ирелевантни са оценени причините, основанието за извършената промяна, които са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол, както и обстоятелствата, свързани с трудовите правоотношения с други лица на същата длъжност /10 щ.бл./, които също не притежават изискуемото се образование.
В касационната жалба и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторката сочи, че според обилната съдебна практика, обективирана и в конкретно посочени и представени решения на състави на ВКС, правото на работодателя да въвежда нови изисквания за изпълнение на длъжностите не е произволно, а задължително съобразено с промени в нормативни актове, за да е възможно приложението на чл.74 от КТ, те следва да са въведени след назначението и да са за длъжността и да обхващат всички заемащи такива длъжности, а не само определен човек. Неправилно е прието, че сключеният една година след въвеждането на новите по-високи изисквания трудов договор не е нов такъв. Сочи се, че основание за допускане на касационното обжалване е хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай поставените от касаторката въпроси, макар и не дословно формулирани, са: обусловено ли е правото на работодателя да въвежда изменения на изискванията за заемане на длъжност от промени в нормативни документи, новите изисквания следва да са въведени след назначението, за да е приложимо основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ, новите изисквания следва ли да обхващат всички заемащи изменената с тях длъжност. По първия въпрос няма произнасяне от въззивния съд, поради което не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. По втория въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на съдилищата, обективирана в представените решения, и с релевираното в касационната жалба становище на ищцата. По третия въпрос становището на касаторката е извадено от контекста на разрешението по гр.д. № 1197/2005г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, според което нормативно установените изисквания за заемане на длъжност се прилагат за всички служители, включително и за заварените такива, освен ако е предвидено изключение за тях. Това разрешение не означава, че законосъобразността на уволнението на един от работниците /служителите/ се обуславя от извършено уволнение на всички работници /служители/, които не отговарят на изменените изисквания за образование или квалификация – в закона такова условие не е предвидено.
Останалите релевирани в жалбата и в изложението съображения са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, поради което те подлежат на преценка в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускане на касационно обжалване.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 150лв. разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, от 12. ХІ.2008г. по гр.д. № 646/2008г.
ОСЪЖДА С. П. Д. от гр. Д. да заплати на “В” ЕООД Добрич 150лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: