ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 859
София, 22.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 443 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Й като процесуален представител на Р. А. С. – Н. от гр. В. Търново срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд от 03. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 583/2008г.
Ответниците по касационната жалба П. на РБ /ПРБ/ и трето лице – помагач ОД на МВР В. Търново не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд е отменил решението на Великотърновския окръжен съд от 25.VІІ.2008г. по гр.д. № 265/2008г. в уважителната му част за разликата над 3000лв. до 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди и в частта за законната лихва върху разликата и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Р. С. – Н. срещу ПРБ иск за разликата над 3000лв. до 5000лв. и за претендираната законна лихва за нея и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му осъдителна част.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, поради което ответникът дължи обезщетение за причиненитуе на ищцата неимуществени вреди – душевни болки и страдания – от незаконното й обвинение в престъпление, наказателното производство по което е прекратено поради неправомерност на деянието, което не е престъпление, и за вземането спямо нея на административна мярка по чл.75 от ЗБДС – отнемане на задграничния й паспорт и възможността да напуска страната като мярка на процесуална принуда. При определяне размерът на обезщетението съдът е взел предвид степента на претърпените вреди, продължителността на воденото срещу ищцата наказателно производство – 9 месеца, отнемането на задграничния й паспорт за времето от 12.VІ.2006г. до 03. ХІ.2006г., влошеното й здравословно състояние – психическа травма, неудобства от близки и колеги, преживяно унижение, особено при снемане на отпечатъци и отнемането на паспорта, с оглед на което и съобразно чл.52 от ЗЗД е прието, че обезщетение в присъдения размер 3000лв. е достатъчно за репариране на вредите.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – кои са критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от прокуратурата, вследствие незаконно обвинение в престъпление от общ характер и как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представени решения на негови състави и в ТР № 3/2004г. Твърди се и че допускането на касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен за спора е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай посоченият от касатора материалноправен въпрос е съществен за резултата по делото, но той е решен в съответствие със закона и не е налице твърдяното му противоречиво разрешаване от съдилищата. Приложението на въздигнатия в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по тежест за всеки отделен казус, а това обуславя различие в увреждането и в размерите на обезщетенията. С оглед на това и че в случая въззивният съд се е съобразил с трайната практика на съдилищата, вкл. и по посочените ТР № 3/2004г. и решения на състави на ВКС, преценявайки тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, отражението на същото върху физическото и психическото състояние на пострадалата ищца, върху името й в обществото и върху взаимоотношенията с близките й, не е налице твърдяното противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса по приложението на чл.52 от ЗЗД.
Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По изложените вече съображения е невъзможно да се определят единни критерии за размер на обезщетението, приложими при всеки разглеждан случай. Следователно допускането на касационно обжалване по приложението на чл.52 от ЗЗД е безпредметно, тъй като не би довело нито до уеднаквяване на практиката, нито до развитие на правото.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено на 03. ХІІ.2008г. по гр.д. № 583/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: