ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 282
София, 09.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1668 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. П като процесуален представител на Р. И. А. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 04.VІІІ.2009г. по в.гр.д. № 1386/2009г.
Ответникът по касационната жалба П. “Б. морски флот” АД /П”БМФ” АД/ е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд по въззивна жалба само на ответника е отменил решението на Варненския районен съд от 25.V.2009г. по гр.д. № 1586/2009г. в уважителните му части и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от Р. А. срещу П “БМФ” АД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. Съдът е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 203843/23. ХІІ.2008г. от длъжността “управител склад” в звено “К” поради съкращение в щата е законно. Към момента на уволнението е било налице валидно съкращение – от 12 щатни бройки за посочената длъжност по новото щатно разписание, в сила от 12.ІХ.2008г., са предвидени 3 бройки, като за направление “К” такава длъжност не е предвидена. Извършен е подбор между всички лица, заемащи длъжността, и само по причина на по-ниските показатели ищцата е предложена за съкращение. Поради заболяването на ищцата от диабет работодателят е поискал мнение на ТЕЛК и разрешение на Инспекцията по труда, каквито са му дадени. В ЕР на ТЕЛК липсва предписаниеза трудоустрояване на ищцата, работодателят не е бил длъжен да я премества на друга работа, тъй като заеманата е била подходяща, поради което А. не би могла да се ползва от правата по чл.317 ал.2 и ал.3 от КТ и в случай, че работодателят не й осигури подходяща работа или при отказ за заемането й трудовото правоотношение да бъде прекратено на основание чл.325 т.9 от КТ. Не е незаконосъобразно уволнението и поради неизпращането на предизвестие, тъй като работодателят е изплатил обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и в молба от 07.ІХ.2009г. като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдебният спор е решаван противоречиво от съдилищата по чл.333 от КТ, както и в противоречие с практиката на ВКС. Решението противоречи на решение на ВАС по адм.д. № 9566/2007г., в което се указва, че ако има непълноти в решението на ТЕЛК, по искане на ответника то се допълва. Поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Липсва практика на ВКС по въпроса за предизвестието и самото му начало и дали то се отъждествява със заповедта за прекратяване на трудовия договор. Без писмено предизвестие не може да има неспазване на предизвестие, съвместяването на заповедта за уволнение с предизвестието поради неплащане на парично обезщетение нарушава принципа на правото – сроковете по задълженията. Атакуваното решение противоречи на определение по ч.т.д. № 402/2006г. на ТК ІІ о., № 7655/17.VІІ.2007г. по адм.д. № 4344/2007г., решение № 11049/30. ХІІ.2004г. на ВАС по адм.д. № 5510/2004г., кои5то са съобразени с нормата на чл.33 ал.3 от ГПК /отм./, респективно чл.60 ал.5 от ГПК. Липсва практика на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въпросът трябва да е съществен – решаването му по различен начин да обуславя различен изход по спора по делото. Касаторът следва да релевира в изложението си този въпрос конкретно и ясно. Съдът не е оправомощен да стори това служебно въз основа на доводите в касационната жалба и на представената съдебна практика, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай в изложението си касаторката не е формулирала по посочения начин въпросът по приложението на чл.333 от КТ. Налице е препращане към доводите в касационната жалба, но те, както и тези в молбата от 07.ІХ.2009г., представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, които подлежат на проверка едва в същинското касационно производство, но не и в настоящото по допускането му. А тъй като това е основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, е невъзможна преценката за наличие и на допълнителните твърдяни критерии по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК. От друга страна, с представеното в тази връзка решение № 1697/14.ІІ.2008г. по адм.д. № 9566/2007г. на ВАС не се установява наличие на противоречива практика съобразно разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК, каквато може да бъде само практиката по граждански, но не и по административни спорове.
По въпроса за предизвестието с представените решения и определения на ВАС по административни дела също не се установява противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК по изложените вече съображения. Такава не се установява и с определението на ВКС на РБ ТК № 20/11.І.2007г. по ч.т.д. № 402/2006г., тъй като с него е разрешен въпрос по приложението на чл.33 ал.3 от ГПК /отм./ относно правилата за броене на сроковете, по какъвто въпрос въззивният съд няма произнасяне в атакуваното решение.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 1* от 04.VІІІ.2009г. по гр.д. № 1386/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: