ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 436
София, 12.07. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 327 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частната жалба на Н. Г. Г. от София срещу определението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, № 35/08.ІІІ.2010г. по по гр.д. № 342/2010г.
Ответниците по частната жалба Г. С. С. и И. С. С., и двамата от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 10.VІ.2009г. по гр.д. № 1502/2008г. на ВКС, състав на ІІІ ГО, с което е отменено решението на СГС от 18.ІІ.2008г. по гр.д. № 3701/2006г. и вместо него е постановено друго, с което е унищожен договорът за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нот.акт № 41/2003г., сключен между Г. С. и Ив. С. като продавачи и Г. като купувач.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна, съдът е приел, че не е налице мотивирано основание за това по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, а само общи оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат предмет на извънредното средство за контрол. Представената нотариално заверена декларация от З. П. Т. представлява писмено изложени свидетелски показания, които биха могли да бъдат слушани по делото само при налични условия за допустимостта им – по реда и начина, предвиден в закона. Тя не е писмено доказателство по смисъла на чл.179 и чл.180 от ГПК /чл.143 и чл.144 от ГПК /отм./ – официален документ или частен такъв, подписани от лица, участващи като страна по делото. Подаването на молба с мотивирано изложение на основанието за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка, за да може тя да бъде разгледана по същество. При липсата на такова изложение молбата не следва да бъде разглеждана.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.303 ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение при наличието на някоя от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки, в т.ч. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. По силата на чл.306 ал.1 от ГПК молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна.
Молбата за отмяна в разглеждания случай отговаря на посочените изисквания на процесуалния закон. В нея се съдържа мотивирано изложение на твърдяното основание за отмяна, като се сочи, че с представената декларация се установява откриването на ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната при решаването му. Дали твърдяното обстоятелство е такова по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК и дали представеният документ е годен да го установи са въпроси, на които следва да се даде отговор по същество след разглеждане на делото по предвидения в чл.307 от ГПК ред.
По изложените съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне за разглеждане по същество от ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, № 35 от 08.ІІІ.2010г. по гр.д. № 342/2010г. и ВРЪЩА делото на ВКС за разглеждането му по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: