ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 699
София, 21.06. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1719 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на С. С. О. от с. С., община С., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 10.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 229/2009г.
Ответникът по касационната жалба З. М. Т. от с. С. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е потвърдил решението на Смолянския районен съд от 30.ІІІ.2009г. по гр.д. № 585/2008г., с което С. О. е осъден да заплати на З. Т. 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие ухапване от куче на 18.VІІ.2008г., собственост на касатора. Съдът е приел, препращайки на основание чл.272 от ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, че е установено, че увреждането на ищеца е причинено от куче, собственост на ответника, което прави претенцията за обезщетение основателна. Относно размера на обезщетението е прието, че 2000лв. възмездяват не само физическите болки и страдания, преживени в резултат на ухапването, а и причинените в резултат на нападението силен страх и емоционален стрес, които често продължават във времето далеч след отшумяването на физическите болки. Взети са предвид в тази връзка /с оглед препращането/ и видът, характерът и тежестта на уврежданията – охлузване с размери 6/0.2 см по предната повърхност на лявата мишница – долна трета, охлузване с размери 0.2/0.2 см по предно вътрешната повърхност на лявата мишница – долна трета, охлузване с размери 3/2 см по предна външна повърхност на лявата предмишница – горна трета, охлузване с размери 0.3/0.3 см по предно-вътрешната повърхност на лявата предмишница – горната трета, кръвонасядания с размери 15/18 см.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата. Поради липса на ясни и точни критерии при определяне размера на обезщетението, съдебната практика сочи различно разбиране на понятието “справедливост”. Не е установено по делото, че предвид телесните повреди вследствие ухапването ищецът е претърпял значителни болки и страдания, няма доказателства за наличието и интензитета на болките и страданията, което обуславя невъзможността за определяне на обезщетението по справедливост. Вещото лице в СМЕ сочи, че периодът на лечение в случая е 7 – 20 дни, лицето не е изпадало в стрес, шок или други подобни състояния, липсват доказателства за проведено лечение, за ползвани медикаменти, за неработоспособност, поради което присъденото обезщетение се явява несправедливо, в какъвто смисъл са едно решение на СОС и едно на БАС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т. т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС или който е решаван противоречиво от съдилищата. Съществен за спора е въпросът, от който зависи законосъобразното му разрешаване и който, ако бъде решен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай посоченият от касатора материалноправен въпрос е съществен за резултата по делото, но той е решен в съответствие със закона и не е налице твърдяното му противоречиво разрешаване от съдилищата /с оглед на обстоятелството, че посочената практика не е на ВКС и не е задължителна/. Приложението на въздигнатия в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни по отделните казуси, поради което е невъзможно да се определят единни критерии за размер на обезщетението, приложими при всеки разглеждан случай. Това обуславя и различие в уврежданията и в размерите на обезщетенията. Ето защо и тъй като въззивният съд в случая се е съобразил с трайната практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки видът, характерът и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания и свързаните с тях преживени болки и страдания, някои от тях – и в период след отшумяване на физическите болки, не е налице твърдяното противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса по приложението на чл.52 от ЗЗД, следователно не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване. Останалите релевирани в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост, които са основания за касационно обжалване и се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд № 158 от 10.VІІ.2009г. по гр.д. № 229/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: