ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1219
София, 31.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 558 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на “А” А. Пловдив срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 11. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 2489/2008г.
Ответницата по касационната жалба Д. Г. Л. от гр. П. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд от 04.VІІ.2008г. по гр.д. № 3065/2007г., с което са уважени предявените от Д. Л. срещу “А” А. искове с правно основание чл344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността “зареждач промишлено производство” в цех “У” със заповед № 188/04.VІІ.2007г. на основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ – поради отказ да заеме предложената й подходяща работа при трудоустрояване – е незаконно, тъй като не е било налице основанието, на което то е извършено. На тази работа тя е преназначавана като трудоустроена по предписания на здравните органи, давани в периода 1994г. – 2003г. Преди и към момента на уволнението не е имало ново предписание за трудоустрояване, налагащо преназначаването й на друга различна от заеманата длъжност, каквото се изисква от разпоредбата на чл.330 ал.2 т.5 от КТ. Предложената на ищцата друга длъжност не е поради трудоустрояване, а поради съкращение на единствената заемана от нея щатна бройка. При това положение е било налице основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2, а не това по чл.330 ал.2 т.5 от КТ. Ирелевантно е обстоятелството, че преди уволнението работодателят отправил запитване до компетентния здравен орган дали е подходяща за ищцата предлаганата й друга работа, както и отказът на същата да я заеме.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно изискванията за валидност на решението в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана в ПП 1/1953г., в едно решение на състав на ВКС и едно на състав на ВС. Изложени са съображения в тази връзка, че от решението не е ясна датата на постановяването му – постановено на 11. ХІІ.2008г. в открито заседание на 11. ХІ.2008г., при грешка в страните, посочвайки, че производството се е развило с участието на прокурор, решението не е подписано от нито един от членовете на състава, допусната е и грешка в мотивите, изразяваща се в погрешно посочване на номера на уволнителния акт. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и произнасянето по съществен материалноправен въпрос – че преди и към момента на уволнението не е имало ново предписание за трудоустрояване на ищцата, налагащо преназначаването й на друга длъжност, в случаите, когато заеманата длъжност е била единствена и е премахната, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Основанието работодателят да поиска мнението на здравните органи и да предложи друга работа е не че заеманата длъжност е била неподходяща, а че тя вече не съществува, и тъй като не желае да предприеме процедурата за искане на разрешение за уволнение. Тълкуването в съдебната практика, че единствената възможност за работодателя е да иска разрешение, е неправилно, тъй като отнема на страните по трудовото правоотношение възможността да го запазят. Предписанието от здравните органи следва да се възприеме в смисъл даване на възможност на работодателя при премахване на единствена длъжност да предложи на работника друга длъжност, като поиска становище на здравните органи дали тя е подходяща.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 /с оглед на обстоятелството, че се сочи и незадължителна практика на състави на ВКС/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай не се установява твърдението на касатора за произнасяне от въззивния съд с нищожно решение в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, обективирана в посочените и представени решения. Атакуваният съдебен акт съответства напълно на изискванията на закона и на съдебната практика за валидност – то е постановено на 11. ХІІ.2008г. и е обявено на същата дата, видно от отбелязването върху него, след като делото е разгледано в открито съдебно заседание на 11. ХІ.2008г., и е подписано от всички членове на състава на съда. Без значение за валидността му е обстоятелството, че в решението се съдържа текст “с участието на прокурора”, както и дали е допусната грешка в мотивите в номера на заповедта за уволнение /всъщност в исковата молба като такъв е посочен № 188/04.VІІ.2007., а не № 181/04.VІІ.2008г./.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.330 ал.2 т.5 от КТ е съществен за спора по делото, но той е разрешен от въззивния съд съобразно заложения в разпоредбата смисъл. Разпоредбата е ясна и пълна, поради което тя не се нуждае от тълкуване, по нея има непротиворечива съдебна практика, която според настоящият състав не се нуждае от промяна. Следва да се отбележи, че релевираните в изложението съображения на касатора в тази връзка не намират опора в закона. Ето защо допускането на касационно обжалване по посоченият въпрос няма да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГО, Х с-в, от 11. ХІІ.2008г. по гр.д. № 2489/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: