ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 248
София, 19.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3784 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г като процесуален представител на “А” ООД София срещу въззивното решение на Софийския градски съд /СГС/ от 20.ІІІ.2008г. по в.гр.д. № 1849/2007г.
Ответникът по касационната жалба Н. П. Р. от София не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакуваното решение преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на Софийския РС от 15. ХІІ.20076г. по гр.д. № 4606/2005г. в уважителната му част по иска на Н. Р. срещу “А” ООД с правно основание чл.224 от КТ и в отхвърлителната му част по претенцията за присъждане на обезщетение за временна неработоспособност за период от 9 месеца, отменил е първоинстанционното решение в уважителната му част по иска на Р. срещу дружеството по чл.200 от КТ за присъждане на обедзщетение за неимуществени вреди от трудова зрлополука за разликата над 2295.13лв. до 3200лв. и е постановил друго, с което е отхвърлил претенцията за тази разлика.
За да постанови решението в частта по претенцията за неимуществени вреди, само срещу която част е подадената от дружеството касационна жалба, въззивният съд е приел, че обезщетението на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди от трудовата злополука, настъпила при ПТП на 15.VІ.2004г., причинила му болки и страдания максимум 30 дни от контузията на гръдния кош и корема и 3-4 месеца затрудняване на движенията на долния му крайник от счупването на лявата подбедрица, следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД на 3200лв. при отчитане и на обстоятелството, че ищецът причинил ПТП, като заспал на волана, допринасяйки по този начин за настъпването на вредоносния резултат. От посочената сума съдът е приспаднал 904.87лв., представляващи стойността на неотчетени от ищеца суми по реализирани доставки, по силата на релевирано от ответника възражение за прихващане.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос /непрецизно формулиран/ – при събрани безспорни доказателства за умишлено причиняване на увреждането /заспиване на волана/ или допускане на груба небрежност какво следва да бъде съотношението при съпричиняването и отговорността на работодателя при хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, решен в противоречие с константната практика на ВКС и от значение за точното прилагане на чл.201 от КТ и за развитието на правото.
Касационното обжалване не е задължително, а факултативно, то е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че в разглеждания случай не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване. Това е така, защото касаторът не е посочил в изложението си по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК решение на ВКС и/или на ВС, имащо задължителен характер /съответно тълкувателно решение или постановление на пленума на ВС/, само каквито обуславят основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, нито са посочени решения на ВКС или ВС, нямащи задължителен характер, обуславящи основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, а и на настоящия състав такива решения, обосноваващи константна практика по релевирания въпрос, не са известни. Освен това, касаторът не е изложил никакви съображения за твърдението си, че произнасянето от въззивния съд по съществения материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
По изложените съображения се налага извод, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ІV Б състав, от 20.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1849/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: