Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
София, 05.06. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
При участието на секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 1541 по описа за 2008г., въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „б” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на С. Б. Ш. и С. С. Ш., и двамата от гр. Х., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 21. ХІІ.2007г. по в.гр.д. № 564/2007г.
Ответникът по касационната жалба “Е” АД П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение Пловдивският апелативен съд е отменил изцяло решението на Хасковския ОС от 17.ІV.2007г. по гр.д. № 11/2007г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. Ш. и С. Ш. срещу ответното дружество искове за присъждане на 19844лв., представляващи разликата между присъденото по гр.д. № 2240/2003г. на РС Х. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000лв. и цялото претендирано в размер на 24844лв. за унищожено при пожар на 05. Х.2002г. в жилището на ищците тяхно имущество, ведно със законната лихва.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявените от ищците срещу ответното дружество частични искове за сумата 5000лв. от 24844лв., предмет на гр.д. № 2240/2003г., са уважени изцяло с влязло в сила решение, в т.ч. 2000лв. за изгоряла покривна конструкция, 1000лв. за изгорял тютюн сорт “К”, 1000лв. за изгорели домакински уреди и 1000лв. за други вещи – тениски, дамски блузи, ризи с дълъг ръкав, якета с подплата, детски ватирани комплекти. В исковата си молба и в течение на производството по настоящото дело ищците не са посочили конкретно претенцията им за 19844лв. стойност на кои техни вещи и имущества са с оглед на уважения частичен иск. От друга страна, освен представените доказателства за строежа на жилищната им сграда, за удостоверяване на пожара от РСПАБ- Х. и заключение на съдебно-икономическа експертиза, приета по реда на чл.165 от ГПК /отм./ по ч.гр.д. № 1179/2003г., ищците не са представили доказателства нито за причината за пожара, нито за увреждане на тяхно имущество от него – по размер, брой и пр. В настоящото производство те не може да се позовават на силата на пресъдено нещо по гр.д. № 2240/2003г., която касае само предявената част от спорното право, в какъвто смисъл са константната практика на ВКС и т.1 от ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК. За остатъка от спорното право ищците е следвало да осъществят пълно и главно доказване на твърдяните от тях релевантни факти, което те не са сторили.
Касационната жалба на С. Б. Ш. и С. С. Ш. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение и необоснованост – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на извода, че влязлото в сила решение по предявения частичен иск не се ползва със сила на пресъдено нещо в настоящото производство относно съществуването на материалното право на ищците да бъдат обезвредени за нанесените им вреди. Неправилно в тази връзка съдът се е позовал на т.1 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като то не тълкува цялата проблематика, касаеща силата на пресъдено нещо. Не е съобразено, че размерът на щетата не е спорен въпрос между страните, тъй като той не е оспорен от ответника в производството по чл.165 от ГПК /отм./ по ч.гр.д. № 11/2003г., нито в това по гр.д. № 2240/2003г., нито във въззивната жалба. Посочването на конкретните вещи и имущества по вид и размер е въпрос на редовност на исковата молба и въззивният съд е следвало да укаже отстраняването й, а не да отхвърля иска като недоказан поради това. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като е нарушен и предвидения в чл.4 ал.2 от ГПК /отм./ принцип за осигуряване равна възможност за упражняване правата на страните. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то като краен резултат е правилно.
Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на мотивите на т.1 от ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, според които със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право, с оглед на което за горницата над уважения частичен иск ищецът не може да се основава на формираната сила на пресъдено нещо по този иск. Неправилно такъв извод е направен и относно твърденият и сега и установен с влязлото в сила решение правопораждащ факт, че причина за пожара е неизправност на външната ел.инсталация вследствие бездействие на длъжностни лица на ответника по отстраняване на възникналата в нея повреда, който факт има сила в отношенията между страните и по настоящото дело. Допуснатата по този начин незаконосъобразност, обаче, не се е отразила на крайния резултат по спора. Това е така, тъй като за отговорността за непозволено увреждане освен наличието на виновно противоправно деяние /действие или бездействие/ следва да бъде установено и какво точно е унищожено или повредено от пожара, т.е. размера на вредите, което в случая не е сторено от ищците, а тяхна е била тежестта по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./. С приетото в производството по обезпечаване на доказателства по чл.165 от ГПК /отм./, предмет на ч.гр.д. № 1179/2003г., заключение се установява само стойността на показаните на вещото лице за оценка вещи /събрани и съхранени пред жилищната сграда/, но не и че именно те са били унищожени или повредени от пожара. А данни за количеството и вида на унищожените или повредени вещи при пожара не може да се извлекат и от показанията на разпитаните по първото дело свидетели с оглед принципа на непосредственост на гражданския процес. Без значение в тази връзка е дали ответникът е оспорил размерът на вредите или не е заявил позицията си в тази насока в производството по чл.165 от ГПК /отм./ по ч.гр.д. № 11/2003г., в това по гр.д. № 2240/2003г. или във въззивната жалба. Съдът се произнася въз основа на представените по делото от страните доказателства, като основателността на претенцията се обуславя от осъществено пълно и главно доказване на твърденията на ищците.
По изложените съображения е без значение за извода и обстоятелството, че неправилно въззивният съд е оценил като неоснователни предявените искове и поради непосочването по размер и брой на увредените или унищожени вещи, което би могло да се приеме само за нередовност на исковата молба, обуславяща провеждане на процедурата по чл.100 от ГПК /отм./ за отстраняването й. Не се установява по делото и оплакването в касационната жалба, че съдът е нарушил установеният в чл.4 ал.2 от ГПК /отм./ принцип за осигуряване на страните на равна възможност за упражняване на предоставените им от закона права, като дори не се сочи чрез какви действия или бездействия това нарушение е осъществено.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ то следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на касаторите не се следват разноски. На основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./ на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, постановено на 21. ХІІ.2007г. по гр.д. № 564/2007г.
ОСЪЖДА С. Б. Ш. и С. С. Ш., и двамата от гр. Х., да заплатят на “Е” АД П. 300лв. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: