Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
София, 24.03. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.д. № 473 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на Т. П. Д., М. А. Д., К. Д. Д. и А. Д. Д., всички от гр. Б., срещу въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено на 06.ІV.2007г. по в.гр.д. № 458/2006г.
Ответниците по касационната жалба „Ф” ООД Б. и едноличен търговец Г. И. И. , действащ под фирма „Г” Б. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и частично основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното в настоящото производство решение Б. окръжен съд е оставил в сила решението на Б. РС от 08.ІІ.2006г. по гр.д. № 1208/2005г., с което са отхвърлени предявените от Т. П. Д., М. А. Д., К. Д. Д. и А. Д. Д. срещу „Ф” ООД и Е. Г. И. И. под фирма „Г” искове за признаване за установено, че ищците са собственици на п-л V пл. № 8* кв.216-В по плана на Б. с площ 220 кв.м и за осъждането на ответниците да предадат на ищците владението върху имота.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищците са собственици на процесния имот, придобит от тях по замяна с Община Б. с договор № 184/22.ІІ.2002г. Те, обаче, не са доказали ответниците да го владеят без основание. На ДФ „Ф” през 1991г. по чл.197 от ЗТСУ /отм./ е било разрешено построяването на временен търговски обект в имота – павилион, когато той е бил общински. Предполага се, че след приватизацията на ДФ той е предоставен на „Ф” ООД. На 27.VІІ.1999г. между Община Б. и „Ф” ООД е сключен договор за наем на общински недвижим имот – закрита площ от 98 кв.м – за срок до 31.VІІ.2000г., прекратен едностранно от наемодателя поради неплащане на наемни вноски с изявление от 17. Х.2001г. На 01.ІІІ.1999г. дружеството сключило за същия обект договор за наем с ответника – едноличен търговец за срок от 5 години. Следователно ответниците са били държатели на търговския обект с временен статут, но не и на дворното място. Няма данни дружеството още да владее или държи търговския обект. Неоснователен е и иска срещу едноличния търговец предвид обстоятелството, че търговския обект му е отдаден под наем от дружеството. Ищците притежават голата собственост върху имота, временният обект може да бъде премахнат по предвидения в ЗУТ ред, а ако се приеме, че такива предпоставки не са налице, на ответниците следва да бъде осигурена възможност за ползването му.
Касационната жалба на Т. П. Д., М. А. Д., К. Д. Д. и А. Д. Д. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б аб.1 б. ”в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че ответниците са били държатели на търговския обект, а не на дворното място, въпреки че обектът е изграден върху последното. Не е взето предвид в тази връзка, че едноличния търговец е обжалвал издадената по реда на чл.126ж от ГПК /отм./ заповед за възстановяване владението върху имота и заповедта от 12.І.2006г. за принудително премахване на обектите в имота, които обстоятелства сочат, че той е владял процесният имот. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендират се и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то като краен резултат е частично неправилно.
Съдът споделя изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове в осъдителните им части. Това е така, тъй като по делото ищците, чиято по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./ е била тежестта, не са установили по несъмнен начин твърдението си, че ответниците владеят процесното дворно място. Такива доказателства по делото не са представени. Такива не се съдържат и в изявленията на едноличния търговец по приложеното към настоящото адм.д. № 458/2006г. на ОС Б. , както и в жалбите му срещу заповедта по чл.126ж от ГПК /отм./ на РС Б. и срещу заповедта от 12.І.2006г. на началника на РДНСК Б. , последната забраняваща ползването на неприетия по установения ред временен търговски обект в процесното място, представляващ ресторант на един етаж. Всички тези документи касаят само временният търговски обект, но не и дворното място, в което той е изграден, с оглед на което те не обективират признание на ответника, релевантно за спорното право, както необосновано се твърди в касационната жалба. Следва да се допълни в тази връзка и че ищците, сега касатори, не са предявили искове за премахването на този обект. С оглед на това предявените в случая ревандикационни искове само относно дворното място не може да им дадат достатъчна защита.
Основателна, обаче, е касационната жалба относно установителната част на предявените искове. Несъмнено и безспорно установено е по делото, че ищците са собственици на процесното дворно място, което обуславя основателност на претенциите им за признаване на това обстоятелство по отношение на ответниците.
Ето защо и на основание чл.218ж ал.1 от ГПК /отм./ атакуваното решение в отхвърлителната му установителна част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови признаване правото на собственост на ищците върху п-л V пл. № 8* кв.216-В по плана на гр. Б. с площ 220 кв.м. В останалата му отхвърлителна осъдителна част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на ищците общо следва да бъдат присъдени по 85.30лв. разноски в тежест на всеки от ответниците.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Б. окръжен съд от 06.ІV.2007г. по гр.д. № 458/2006г. в отхвърлителната му установителна част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Ф” ООД гр. Б. и на Г. И. ИЛКОВ, ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма “Г” със седалище гр. Б., че Т. П. Д., М. А. Д., К. Д. Д. и А. Д. Д., всички от гр. Б., са собственици на дворно място с площ 220 кв.м, представляващо п-л V пл. № 8* кв.216-В по плана на гр. Б..
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Б. окръжен съд от 06.ІV.2007г. по гр.д. № 458/2006г. в останалата му част.
ОСЪЖДА “Ф” ООД Б. и Г. И. ИЛКОВ, ЕГН **********, действащ като едноличен търговец под фирма “Г” със седалище гр. Б., да заплатят общо на Т. П. Д., М. А. Д., К. Д. Д. и А. Д. Д., всички от гр. Б., по 85.30лв. разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: