ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 308
София, 01.04. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 4251 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК по касационната жалба на адвокат З като процесуален представител на Г. Д. Д. от гр. П. срещу решението на Пловдивския окръжен съд от 18.VІІ.2008г. по гр.д. № 1614/2008г., с което е оставено в сила решението на Пловдивския РС от 24.ІІІ.2008г. по гр.д. № 2620/2007г.г., с което е отхвърлен предявеният от Г. Д. иск Д. Г. Д. от гр. П. да бъде осъден да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху УПИ * кв.39 по плана на гр. П. с площ 429 кв.м и върху построените в него две двуетажни масивни жилищни сгради, една полумасивна жилищна сграда и стопански постройки /навеси/, като изнесе вещите си от навеса и от избата в ъгловата жилищна сграда, освободи двора от животните, които отглежда, като върне ключа за гаража, престане да му пречи да влиза в жгилищните сгради и да ползва двора и като изнесе фризера си от южната жилищна сграда.
Ответникът по касационната жалба Д. Г. Д. е заел становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът сочи като основание за допускане на касационно обжалване, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно служебното начало в гражданския процес. Твърди се в тази връзка, че като е приел, че не са налице достатъчно доказателства, обосноваващи основателността на предявения негаторен иск, и специално, че представеното съдебно-медицинско удостоверение указва за причинено разстройство на здравето на касатора, но не и за механизма на причиняването му, въззивният съд е бил длъжен “да укаже на ищеца да представи и други доказателства в подкрепа на твърденията си, за които не сочи такива, и да му даде възможност да ги представи”, в това число и “да се заинтересува и укаже да представи доказателства за подадена тъжба в 6 месечния срок, тъй като действително е образувано н.ч.х.д. № 52/2008г. по описа на ПРС”. Сочи се и че правилното решаване на делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 /с оглед на обстоятелството, че се сочи практика на състави на ВС и ВКС, която не е задължителна/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Пловдивският окръжен съд е приел за установено, че спорният навес, който бил използван при строителството на сградите и под който се съхраняват вещи на Д. Д. , се намира в съседния имот, а не в процесния, че отглежданите в двора животни са на св. Д, ответникът живее на друго място в къщата на баба му, че по признание на ищеца по реда на чл.114 от ГПК /отм./ още преди завеждането на делото ответникът е изнесъл от избата на ъгловата сграда държаните от него там ракия и вино, тя не се ползва за нищо, няма врати, в нея ответникът не държи нищо, къщата е необитаема, че не е установено в имота да има гараж и че ответникът задържа ключа за него. Прието е за недоказано и че ответникът няколко пъти пребивал баща си – ищеца и че след 08.V.2007г. му създавал пречки той да се върне у дома си и да ползва имота. Представените в тази връзка съдебно-медицинско удостоверение и две писма на РПУ С. не установяват такива факти. С удостоверението се установява, че към 04. ХІІ.2007г. Г. Д. имал разкъсно-контузни рани по главата, лявата и дясната ръка, причинили разстройство на здравето му, но не и механизмът на тяхното получаване. От писмата се установява, че ответникът е предупреден по реда на чл.56 от ЗМВР във връзка с подадени от ищеца жалби, но те са индиция за извършване на действия в нарушение на обществения ред от Д. Д. , но не доказват твърдяния факт.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. В подкрепа на твърдението си касаторът представя решение № 600/11.ІХ.1990г. на ВС ІІ ГО и решение № 622/03. Х.1995г. по гр.д. № 159/1995г. на 5 чл. състав на ВС. Изводите и в двете решения са по приложението на чл.109 ал.3 от ГПК /отм./ преди отмяната на тази разпоредба през 1997г. /ДВ бр.124/1997г./. С отмяната на нормата отпадна съществуващото до тогава служебно начало в гражданския процес, изразяващо се в задължението на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Ето защо към момента на произнасянето на въззивния съд по настоящото дело даденото в сочената съдебна практика разрешение на релевирания процесуален въпрос вече не е било в съответствие с действащата процесуална уредба, поради което то не е следвало да се съобразява. А това обуславя липсата на предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Това си искане касаторът не е обосновал, а и по изложените в предишния абзац съображения се налага извод, че процесуалния закон е приложен правилно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Пловдивския окръжен съд, VІ състав, на 18.VІІ.2008г. по гр.д. № 1614/2008г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: