ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
София, 04.03. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 581 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на адвокат М като процесуален представител на Н. М. Н. със съдебен адрес гр. Ш. срещу въззивното определение на СГС от 30.VІ.2009г. по ч.гр.д. № 5470/2009г.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното определение ВКС на Р. констатира следното:
С атакуваното апределение СГС е оставил без уважение частната въззивна жалба на Н. Н. срещу определението на СРС от 09.ІV.2009г. по гр.д. № 1911/2009г., с което е прекратено производството по предявените от Н. срещу К. Н. М. , Прокуратурата на Р. /ПРБ/ и Държавата, представлявана от министъра на финансите, искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД. Съдът е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба по двукратно дадените му указания. С разпореждане от 04.ІІ.2009г. е указано: да се уточнят поотделно /по отношение на всички ответници, включително и още три физически лица/ претендираните частичен и цял размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и от възложителя на работата на М. ПР. , да се изложат обстоятелствата относно твърдяните „различни видове репресии” срещу ищеца, организирани от ответницата К. М. , както и по какъв начин тя „непрекъснато разпространява” неверни и позорни твърдения срещу него, да се уточни периодът на причинените от нея вреди, да се посочи основанието за ангажиране солидарната отговорност на ответниците. С разпореждане от 05.ІІІ.2009г. съдът е указал на ищеца да конкретизира „различните видове репресии”, организирани от К. М. , и да посочи по какъв начин тя „непрекъснато разпространява” неверни и позорни твърдения срещу ищеца – устно – пред кого и кога, и писмено – с какви документи. С подадената на 27.ІІ.2009г. молба не са отстранени изцяло и по отношение на всички ответници допуснатите нередовности, а в молбата от 30.ІІІ.2009г. са посочени твърде общо обстоятелствата, на които се основава претенцията по отношение на М. – не са посочени отделните нейни действия /бездействия/, въз основа на които се претендира ангажирането на отговорността й и тази на възложителя на работата й, не са уточнени обстоятелствата за претенцията срещу Държавата, а само е посочено, че тя е на основание чл.13 от ЕКЗПЧОС, чл.47 от Хартата за основните права в ЕС и чл.7 от КРБ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че е налице грубо противоречие на атакуваното определение с практиката на ВКС, обективирана в три решения на състави на ВС и в едно на състав на ВКС, тъй като не са обсъдени всички доводи в частната въззивна жалба и не са изложени съображения кои от тях приема и кои не и въз основа на какви доказателства; налице е противоречие с определения на СГС, според които неправомерно открита процедура по чл.129 от ГПК, неправилни и недостатъчно ясни указания на съда не представляват основания за прекратяване на производството по делото; неизпълнението на само част от указанията не е основание за прекратяване на цялото производство срещу конкретен ответник, в какъвто смисъл е определение на СГС – прието е в случая, че не е изпълнена част от указанията, касаещи само три от общо над 120 изпълнителни дейния, съдържащи се в процесния деликт. Съдът следва да се произнесе по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: 1.относно разликите между процесуалноправната и материалноправната легитимация на всички ответници и практическото приложение на тези правни фигури по настоящото дело; 2.допустимо ли е при съучастие в съпричинителство да бъде прекратявано съдебното производство спрямо единия от ответниците, участвал в извършването на същия деликт, което би довело до невъзможност за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.121 ал.2 от КРБ; 3.допустимо ли е при неизпълнение на указания само относно три от общо над 100 съставни дейния да се прекратява цялото съдебно производство относно процесния деликт; 4.допустимо ли е чрез процедура по чл.129 от ГПК съдът да се опитва да влияе върху иска и да променя предмета му в интерес на някой от ответниците; 5.допустимо ли е процедурата по чл.129 от ГПК да се ползва като претекст за отказ от правосъдие и чрез нея да се нарушава чл.6 ал.1 от ЕКЗПЧОС и на чл.47 от ХОПЕС.
ВКС на Р. , състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 /тъй като се сочи незадължителна практика на ВС и на ВКС и на съдилищата/ и т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е формулиран конкретно и ясно. Касационният съд няма правомощие да стори това служебно, което би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, както и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай касаторът не е успял да формулира по посочения начин релевираните в изложението като основание за допускане на касационно обжалване процесуалноправни въпроси за необсъждане на доводи и неизлагане на съображения и по приложението на чл.129 от ГПК. Не е конкретизирано по кои доводи във въззивната жалба въззивният съд не се е произнесъл, както и кои събрани доказателства не е обсъдил. Не е посочено в какво се изразява неправомерността на откритата процедура по чл.129 от ГПК, нито неправилността и недостатъчната яснота на дадените от съда указания. А това е пречка за преценка дали твърдението се установява, и, респективно, дали тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в посочените решения и определения.
По неясен начин е поставен и въпросът по р-л ІІІ т.3 от изложението. Това е така, тъй като не е конкретизирано за кои “три от общо над 120 изпълнителни дейния, влизащи в състава на 2 от общо 5 субективно съединени иска”, въззивният съд е приел, че указанията са изпълнени и въпреки това производството е прекратено и относно тях. Следва да се отбележи в тази връзка, че именно затова е даденото указание – за индивидуализиране на увреждащите действия/бездействия с посочване на начин и момент на извършване, като в преписката по делото не се съдържат данни за отграничаване на посочения брой деяния.
По останалите релевирани в раздел ІІІ т.1, т.2, т.4 и т.5 от изложението въпроси въззивният съд не се е произнесъл, следователно относно тях не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, АО, ІІІ В състав, от 30.VІ.2009г. по ч.гр.д. № 5470/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: