Р Е Ш Е Н И Е
№ 765
София, 14.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова,
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 779 по описа за 2008г.
и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218и ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК по касационната жалба на адвокат Н като процесуален представител на Е. И. И. от гр. С. срещу въззивното решение на Силистренския окръжен съд /СОС/ от 10. ХІІ.2007г. по гр.д. № 268/2007г.
Ответниците по касационната жалба В. Н. Р. и В. В. Р., двамата от гр. С., са заели становище за нейната неоснователност.
Ответниците К. В. А. и Е. “Ф”, двамата от гр. С., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение СОС след връщането на делото от ВКС за ново разглеждане е отменил решението на Силистренския РС от 06.ІІІ.2003г. по гр.д. № 877/2002г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлен предявеният от Е. Ив. К. срещу Е. “Фамили-85-К. А. , К. А. , В. Р. и В. Р. иск за установяване, че ищцата има право да изкупи недвижим имот, представляващ открит паркинг с площ 480 кв.м, ведно с правото на строеж върху дворното място, съставляващо п-л V-182 кв.6 по плана на гр. С., при същите условия, каквито са договорени в договора за продажба по нот.акт № 57/2001г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на данните в правния анализ на “Л” ООД Силистра и служебно известните на съда факти относно вписванията в търговския регистър, че със заповед от 28.VІ.1991г. на министъра на индустрията, търговията и услугите е образувана фирма “Л” с държавно имущество, която като правоприемник на завод “Л” Силистра получава неговото имущество и част от това на ликвидираната фирма “Л” Р. С допълнителна заповед от 05.VІІІ.1991г. ДФ “Л” е преобразувана в ЕООД “Л”, вписано под наименование “Л” ЕООД. Според правния анализ в активите на дружеството е включен терен от 28600 кв.м на завод “Л”, отразен в АДС от 1987г. Нито в АДС, нито в останалите представени документи, не съществува вписан имот “открит паркинг”, освен в постановлението за възлагане от 16.ІV.1996г. по образувано срещу дружеството данъчно изп.д. № 128/1995г. Ако въпреки това се изходи от факта, че този имот е придобит от първия ответник Е. “Ф” К. А. чрез проведена публична продан, от възлагателното постановление и от справката за продадените имоти следва, че той е един от имотите на дружеството. С факта на образуването на ЕООД предоставеното му имущество е станало негова изключителна собственост, вкл. и земята, при което е налице извършена продажба на собственост, а не на вещно право на строеж върху държавна земя. Обектът “открит паркинг” не представлява постройка, а покрит с твърда настилка терен, служещ за паркинг на открито. Че към датата на втората продажба през 2000г. с нот.акт № 35/2000г. – от дружеството на ищцата – този терен не е бил включен в имуществото на дружеството следва и от правния анализ, където /на л.155/ е отразено, че през 1998г. е влязло в сила частично изменение на регулационния план на кв.6, в резултат на което от терена с площ 29340 кв.м са обособени шест самостоятелни парцела, от които дружеството ползва само п-л І и част от п-л ІV. С възлагателното постановление е продаден терен, а не постройка с право на строеж върху държавна земя, каквото понятие след преобразуването няма, от което следва нищожността на нот.акт № 35/2000г. поради липса на предмет на продажбата. При това положение липсва съсобственост между ищцата и първите двама ответници, за да е налице основание за приложение на чл.33 и на чл.66 от ЗС за изкупуване на части от съсобствен имот или на постройка върху такъв.
Касационната жалба на Е. И. И. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” от ГПК /отм./.становено е по делото, че в баланса на дружеството не е отразявана площ, а само балансовата стойност на земя, и никога в баланса не е осчетоводявано право на строеж, при което основанието за притежаването на обекта “открит паркинг” от дружеството е притежаването от него на терена, върху който обектът е построен. Този извод следва и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която не става ясно как е отразена продажбата на обекта поради липсата на документи и тъй като по баланса не е осчетоводявано право на строежг, за разлика от продажбата на ищцата на актива – незастроен терен с площ 540 кв.м. Този извод, ако не е достатъчно да се направи заключение, че дружеството е притежавало право на собственост върху п-л V-182, то най-малкото го е владяло и то в качеството на добросъвестен владелец предвид разпоредбите на чл.17а от ЗППДОП и чл.1 от ПМС № 201/1993г. Ищцата е придобила п-л V-182 освен чрез покупко-продажбата по нот.акт № 35/2000г., но и по давност с присъединеното владение на дружеството от момента на влизането в сила на чл.7 от ЗДС и от ЗОС. Необоснован е и изводът, че с възлагателното постановление е продаден терен, а не постройка с право на строеж, както е записано в него.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то е неправилно.
Незаконосъобразен и необоснован е изводът на въззивния съд, че процесният имот – парцел **** кв.6 по плана на гр. С. с площ 540 кв.м – не е бил собственост на „Л” ЕООД към момента на продажбата му на ищцата с нот.акт № 35/20.ІІІ.2000г. От всички представени по делото доказателства, които не са опровергани – АДС № 3092/1987г., по който дворно място с площ 28600 кв.м са предоставени на Завод „Л”, чийто правоприемник е посоченото дружество, заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена въз основа и на представените по делото счетоводни документи, според която към момента на преобразуване на дружеството – 1991г. – земята е била включена в капитала му, скици, несъмнено следва, че имотът към посочения момент е бил в патримониума на дружеството. В този смисъл са и анализът на правното състояние на същото към 30.VІ.1998г. и приложената към него документация във връзка с приватизационната продажба на 80% от капитала му. Не налагат друг извод обстоятелството, че със заповед № 42/13.V.1999г. на областния управител са отписани от актовите книги за недвижимите имоти – държавна собственост и е наредено да се предадат на правоимащите п-л І и п-л ІV пл. № 182 кв.6 /от терена с площ 28600 кв.м, представляващ имот пл. № 1* със заповед от 16.ІІ.1998г. на кмета на Община С. за частично изменение на застроителния и регулационния план са обособени шест самостоятелни парцела с обща площ 29340 кв.м, вкл. процесният/, както и обстоятелството, че в правния анализ /стр.155/ е посочено, че дружеството ползва само п-л І-ви и частично п-л ІV-ти. Неползването на процесния п-л V-182 явно е резултат на публичната продажба през 1996г. на изградения върху него открит паркинг на Е. „Ф” К. А. – праводател на ответниците Р, а и от това не следва, че дружеството не е собственик на терена на парцела /ползването е едно от трите правомощия, съдържащи се в правото на собственост/.
В пълно противоречие с доказателствата по делото и със закона въззивният съд е приел, че с постановлението на ТУДА Силистра за възлагане от 16.ІV.1996г., издадено след проведена публична продан, на Е. „Ф” К. А. А. е продаден терен, а не постройка с право на строеж върху държавна земя. От постановлението е видно, че едноличният търговец е закупил само „открит паркинг – 40/12м – със застроена площ 480 кв.м с право на строеж”, но не и теренът, върху който той е построен /безспорно е, че паркингът е върху процесния п-л V-182 кв.6/, и само той е бил предмет на продажбата на ответниците Р с нот.акт № 57/14. ХІІ.2001г.
При тези обстоятелства неправилен е изводът на въззивния съд, че ищцата е придобила процесният имот от несобственик, в какъвто смисъл е и възражението на ответниците, и, респективно, че не са налице условията за приложението в случая на чл.33 ал.2 във вр. с чл.66 ал.1 от ЗС. Действително съсобственост между Ел. К. и Е. „Ф” К. А. не е възникнала – първата е придобила теренът на п-л V-182, а едноличният търговец – построеният върху него открит паркинг /който по аргументи от разпоредбите на чл.110 от ЗС, чб.115 и следв. от ППЗТСУ /отм./ и пар.1 т.1 от ДР на ППЗТСУ /отм./ представлява постройка по смисъла на чл.66 ал.1 от ЗС/, което е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.63 от ЗС. Но за приложението на последиците, предвидени в чл.33 ал.2 от ЗС, по силата на чл.66 от ЗС съсобственост не е необходима. Това е така, тъй като целта на разпоредбата не е защита на правата на съсобственици, т.е. на лица, разполагащи с идентични правомощия върху съсобствения обект с тези на прехвърлителя, а преустановяване съществуването на едно вещно право, установено като възможност в полза на едноличния собственик на земята, чиито правомощия до този момент са били ограничавани от това право. Ето защо се налага извод, че са налице предвидените в закона предпоставки за допускане изкупуването от ищцата на открития паркинг при условията, уговорени между ответниците по сключения помежду им договор, предмет на нот.акт № 57/14. ХІІ2001г. – продажна цена 1700лв. /по делото няма данни действително уговорената цена да е друга/. С оглед на обстоятелството, че купувачът Р. е заплатил тази цена на продавачите, видно от изявлението на последните, вписано в нотариалния акт, изкупуването следва да се допусне при условие, че ищцата заплати на ответниците Р. в едномесечен срок от влизането на решението в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск за изкупуване бъде уважен.
С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.64 ал.1 от ГПК /отм./ на касаторката – ищца следва да бъдат присъдени 280.15лв. в тежест на ответниците.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Силистренския окръжен съд, ГК, от 10. ХІІ.2007г. по гр.д. № 268/2007г. и ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗКУПУВАНЕТО от Е. И. КОВАЧЕВА от София на ОТКРИТ ПАРКИНГ с обща застроена площ 480 кв.м, ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен, съставляващо п-л V-182 кв.6 по плана на гр. С., при условията, уговорени в договора за продажба, предмет на нот.акт № 57, том Х, рег. № 4* д. № 706/2001г. на нотариус рег. № 429 Десислава П. с район на действие РС Силистра, сключен между К от гр. С. в качеството му на едноличен търговец под фирма “Ф” и К. В. А. от с.гр., двамата като продавачи, и В. Н. Р. от с.гр. като купувач, ако в едномесечен срок от влизането на решението в сила К. заплати на купувачите В. Н. Р. и В. В. Р. уговорената по договора продажна цена 1700лв.
ОСЪЖДА К. А. АНДРЕЕВ от гр. С. в качеството му на едноличен търговец под фирма “Ф”, К. В. А., В. Н. Р. и В. В. Р., и тримата от гр. С., да заплатят на Е. И. КОВАЧЕВА от София 280.15лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: