ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
София, 15.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1074 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М като процесуален представител на Л. Т. П. и И. Т. П., и двамата от София, срещу въззивното решение на СГС от 17. ХІІ.2008г. по в.гр.д. № 4268/2004г.
Ответницата по касационната жалба Н. М. И. от София не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е обезсилил решението на СРС от 11.VІІІ.2004г. по гр.д. № 14951/2002г., по частично предявените от И. искове срещ П. над 2828лв. и срещу П. над 2172лв. и е прекратил производството в тези части, отменил е първоинстанционното решение в отхвърлителните му части за сумите 1414лв. срещу П. и за 1086лв. срещу П. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил И. П. и Л. П. да заплатят на Н. И. съответно 1414лв- и 1086лв. на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете /21. ХІ.2002г./ до окончателното изплащане, и е оставил в сила първоинстанционното решение в останалите му отхвърлителни части за разликите до пълните предявени размери.
За да постанови решението в осъдителните му части, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за строителство, по силата на който срещу учредено й от ответниците право на строеж на шестетажна жилищна сграда върху собствения им имот ищцата се съгласила да построи до степен на завършеност и състояние, индивидуализирано в протокол от 27. ХІ.1995г., обекти: за П. ап. № 3 на трети етаж, кабинет на трети етаж, мазе и магазин № 1, за П. – ап. № 4 на четвърти етаж, мазе и магазин № 2, в 24 месечен срок от даването на строителна линия /27. ХІ.1995г./. С анекс от 12.ІХ.2000г. И. и „О” АД са уговорили дружеството да изготви, монтира и регистрира главно ел.табло за строителни нужди на свое име и водомер до подписването на акт обр.16 с контролни електромери и водомери за всеки потребител в сградата.становено е, че ответниците ползват обектите си в сградата, сметките за което до прехвърляне на общата партида на името на „О” АД те са заплащали доброволно и без спорове. До предаване на сградата на собствениците задълженията за консумативните разходи в обектите е изцяло на строителя, поради което няма пречка тези права и задължения да бъдат прехвърлени на трето лице, в случая „О” АД. Но предоставеното им реално разходване на еленергия и вода, за които отговаря строителя, води до обогатяване на ответниците за негова сметка, доколкото за извършваните от тях дейности не е дадено съгласие и не е свързано с изграждането на предвидените за построяване обекти. Тъй като реалният разход на ток и вода е за сметка на строителя, сметките за консумираните такива следва да се погасяват на него. Доколкото по делото не се установява точният размер на реално разходваните ток и вода, съдът следва да определи същите при условията на чл.130 от ГПК /отм./ съобразно притежаваните от тях собствени части въз основа на заключение на вещо лице.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване се сочи, че въпросите по чл.280 от ГПК, от отговорите на които зависи правилното разрешаване на спора, са: 1. Произнасянето от съда свръхпетитум не е ли основание за обезсилване на решението; 2. Неизпълнението на указания на съда за отстраняване нередовности на исковата молба в срок не представлява ли основание за връщане на исковата молба; 3. До окончателното изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж получаването на разрешение за ползване и заплащането на необходимата за нуждите на строителството еленергия и вода не е ли задължение на инвеститора на обекта, в случая ищцата; 4. Отчитането на средствата за търговско измерване на еленергия и вода не е ли изключително правомощие по закон единствено на длъжностни лица на съответните експлоатационни предприятия; 5. Сключените от ищцата споразумения с „О” АД и с Н. А. може ли да се квалифицират като договори в полза на трети лица, в т.ч. на ответниците, по смисъла на чл.22 от ЗЗД, и не следва ли от тези съглашения, че за ищцата е възникнало договорно задължение сама и със свои средства да заплаща всички разходи за еленергия и вода до предаването на сградата с акт обр.16, което обстоятелство изключва приложението на чл.60, чл..74 и чл.285 от ЗЗД; 6. Липсата на доказателства ищцата със свои средства да е заплатила стойността на ползваните от ответниците еленергия и вода през процесния период не изключва ли приложението на чл.59 от ЗЗД поради недоказаност на един от елементите на фактическия състав – обедняването на ищцата; 7. Включва ли се в обема на правата на етажните собственици или на общото им събрание възможността за вземане на решения по въпроси, свързани с определяне основанието и размера на дължимите се от всеки собственик суми към доставчици за ползвани от него еленергия и вода; 8. Допустимо ли е с частни свидетелстващи документи да се доказват благоприятни за издателя им факти. Сочи се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в четири решения на негови състави.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи незадължителна практика на състави на ВС и на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, а именно, произнасяне от въззивния съд по съществени за изхода на спора процесуалноправни и/или материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата. По първия от релевираните въпроси не е уточнено какво се сочи като произнасяне от въззивния съд свръхпетитум. По втория въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, приемайки, че с допълнителната молба на ищцата от 12.V.2003г. и с допълнителното уточнение, направено от процесуалния й представител в с.з. на 12.V.2003г., претенциите са достатъчно индивидуализирани по размери и пера. По третия въпрос въззивният съд се е произнесъл по твърдяния от касаторите начин, приемайки, че до получаването на разрешение за ползване на строеж заплащането на необходимата за нуждите на строителството еленергия и вода е задължение на инвеститора, в случая ищцата. По четвъртия и петия релевирани в изложението въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Във връзка с шестия въпрос следва да се отбележи, че касационния съд не е съд по фактите, а по правото, с оглед на което той не може да контролира съдържанието на вътрешното убеждение на въззивния съд чрез своя преценка на доказателствата, а само начинът на формирането му. Поставеният въпрос е такъв за необоснованост, а тя представлява основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК и се преценява едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Не е релевиран въпрос, произнесен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което да е довело до направения от него извод в тази насока. По релевирания в изложението седми въпрос въззивният съд не е направил решаващ извод /не се е произнесъл/. На последно място, поставеният осми въпрос не е конкретизиран чрез посочване кой частен свидетелстващ документ се има предвид.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ІV-В въззивен състав, от 17. ХІІ.2008г. по гр.д. № 4268/2004г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: