ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
София, 27.01. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 705 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.2 от ГПК по частна жалба вх. № 3782/20. Х.2009г. на адвокат Н като процесуален представител на Р. С. П. от гр. Т. срещу определението на Габровския окръжен съд № 549 от 26.ІХ.2009г. по гр.д. № 163/2009г.
Ответникът по частната жалба “М” Е. София е заел становище за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на правен интерес от него за частната жалбоподателка, евентуално за неоснователност на частната жалба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение от 26.ІХ.2009г. ГОС е отменил определението от 17.ІХ.2009г. по гр.д. № 163/2009г. за ход на делото по същество и е спрял производството на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на в.гр.д. № 19/2009г. на ГОС.
Съдът е взел предвид, че производството по настоящото дело е образувано по предявените на 17.V.2008г. искове от К. Д. М. и Р. Ст. П. срещу “М” Е. за установяване нищожността на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД на сделката за продажба на недвижим имот, обективирана в нот.акт № 171/1969г. /имотът е продаден впоследствие на Б. за земеделски кредит с нот.акт № 14/1995г., а тя от своя страна – на “М” Е. с нот.акт № 156/1996г./, за който се твърди, че представлява п-л І-133 кв.28 по плана на с. Б., община Г., ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда. С решение № 523/31. Х.2008г. по гр.д. № 469/2007г. на Габровския РС е уважен предявеният от “М” Е. /ответник по настоящото дело/ срещу Р. П. ревандикационен иск по отношение на същия УПИ * кв.28 и е отменен нот.акт № 132/2006г., с който П. се сдобила относно този УПИ заедно с построените в него жилищна и стопанска постройки. Със същото решение е отхвърлена и предявената при условията на чл.181 от ГПК /отм./ срещу дружеството претенция за собственост върху същия имот и на втората ищца по настоящото дело К. М. Решение № 523/31. Х.2008г. е оставено в сила от ГОС с решение № 41/12.ІІІ.2009г. по в.гр.д. № 19/2009г., като то е влязло в сила само по отношение на К. М. В производството по това дело са обсъждани възражения за нищожност на сделката по нот.акт № 171/1969г.
Прието е при тези обстоятелства, че допустимостта на иск за прогласяване нищожност на договор е обусловена от наличието на правен интерес от предявяването му, който се обосновава от правото на собственост, поради което производството по настоящото дело следва да се спре до влизането в сила на решението по иска на дружеството за собственост и по отношение на Р. П.
Определението е неправилно.
В противоречие с чл.229 ал.1 т.4 от ГПК въззивният съд е приел, че са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки за спиране на производството по гр.д. № 163/2009г. Спирането на това основание се обуславя от наличието на висящ между същите страни по друго дело спор, който има преюдициално значение за спора по настоящото дело, т.е. е от значение за неговия изход. Действително между дружеството и Р. П. е налице висящо дело по предявения срещу последната ревандикационен иск относно същият имот, предмет на спора и по настоящото дело. Изходът на спора по това дело, обаче, няма преюдициално значение относно настоящото дело поради следните съображения: Правният интерес от предявеният иск за нищожност на сделката по нот.акт № 171/1969г. се обосновава и само с твърдението на П. за притежавано от нея право на собственост върху процесния имот. От друга страна, настоящото дело е образувано след това по гр.д. № 469/2007г. и е очевидно, че то е нейната реакция на предявения срещу нея от дружеството ревандикационен иск. В производството по гр.д. № 469/2007г. тя следва да изчерпи всичките си възражения срещу иска, включително и за валидността на претендираното от дружеството право на собственост относно процесния имот. Освен с възражение за нищожност на договора по нот.акт № 171/1969г., няма пречка П. да стори това и в отделно производство чрез предявения установителен иск. При това положение не решението по другото дело има преюдициално значение за настоящото, а настоящото има такова значение за изхода на спора по другото дело. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Ето защо постановеният от него съдебен акт следва да бъде отменен и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението на Габровския окръжен съд № 549 от 26.ІХ.2009г. по в.гр.д. № 163/2009г.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: