ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 285
София, 26.03. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3835 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на С. В. А. от гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд от 30.VІ.2008г. по в.гр.д. № 249/2008г.
Ответницата по касационната жалба М. Т. Д. от гр. В. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението на В. РС от 04.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1726/2007г., с което на основание чл.105 от СК е отменен договор за дарение, предмет на нот.акт № 109/2001г., в частта, с която М. Д. е дарила на С. А. ? ид.част от правото на собственост върху апартамент № 9, ет.ІV, бл.14, вх. А, находящ се в к-с „В” гр. В., със застроена площ 76.30 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.105 от СК предпоставки за отмяна на дарението. Дарената на ответницата вещ е на значителна стойност, тя е била съпруга на сина на дарителката, дарението е извършено през време на брака помежду им, прекратен с развод по вина и на двамата, отмяната не противоречи на добрите нрави. Отмяната би противоречала на морала само в случай, че дареният имот е придобит изцяло или преимуществено със средства на дарената. А по делото не е установено ответницата да е вложила лични средства за заплащане на придобивната стойност на апартамента. Евентуално заплащане на част от стойността с предоставени от майка й суми няма значение за спора, тъй като това обстоятелство сочи на облигационни отношения между ищцата и трети лица и не рефлектира върху вещноправния статут на имота.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси: при какви обстоятелства отмяната на дарението няма да противоречи на морала, имат ли значение в тази връзка обстоятелствата чия е вината при развода, взаимната вина, на кой от съпрузите е предоставено упражняването на родителските права, възрастта на децата, невъзможността да им се осигури друго жилище, лишаването на бившата снаха от жилище, макар че е допринесла толкова много за закупуването му и макар атакуваната сделка да е формално дарение, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Първата предпоставка е въззивният съд да се е произнесъл по релевираните като съществени материалноправни въпроси, чието разрешаване по различен начин би довело до различен резултат по спора. В разглеждания случай не е налице произнасяне в атакуваното решение по въпросите за значението за противоречието на отмяната на морала на предоставянето на упражняването на родителските права, на възрастта на детето и за невъзможност да му се осигури друго жилище. Произнасяне не е налице, тъй като ответницата не е релевирала в процеса такива възражения, следователно това е в съответствие с разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК. По въпроса за отражението на взаимната вина за развода върху противоречието на отмяната на дарението на морала въззивният съд се е произнесъл, но този въпрос не е посочен сред основанията за касационното обжалване, поради което и по силата на чл.290 ал.2 от ГПК настоящата инстанция не може да провери правилността на въззивното решение във връзка с него. С оглед на това по тези въпроси, имащи отношение към противоречието на отмяната на дарението на морала, касационно обжалване не следва да се допуска.
Касационно обжалване следва да се допусне само по въпроса за валидността на дарението. По направеното с въззивната жалба възражение в тази връзка на ответницата, сега касатор, че апартаментът е договорен и заплатен от нея и бившия й съпруг, а ищцата е записана като купувач по нот.акт № 116/1998г. само поради желанието й да получи компенсация по ЗУЖВГМЖВ, въззивният съд не се е произнесъл, а това е от значение за точното прилагане на закона.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В. окръжен съд, гражданска колегия, от 30.VІ.2008г. по гр.д. № 249/2008г.
Указва на С. В. А. от гр. В. в едноседмичен срок да внесе по счметката на ВКС на РБ 64.05лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След внасянето на д.т. делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: