Р Е Ш Е Н И Е
№ 492
София, 28.05. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1376 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А като процесуален представител на К. К. М. от гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 14. ХІІ.2007г. по гр.д. № 249/2007г.
Ответниците по касационната жалба Ц. П. Т., Р. И. Д. , Б. Х. М. и П. Х. Т. са заели становище за нейната неоснователност.
Ответницата по жалбата В. К. Т. не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение В. окръжен съд по въззивна жалба само на К. М. е оставил в сила решението на Видинския районен съд от 29.І.2007г. по гр.д. № 1892/2006г. в частта, с която е допусната съдебна делба между Ц, Р. Д. , Б. М. , П. Т. , К. М. и В. Т. на останалите им в наследство от К. С. М. недвижими имоти: ниви в землището на с. В. с площ 4.7 дка в м.”О” имот № 0* с площ 16.350 дка в м. „В” имот № 0* с площ 33.020 дка в м. „П” имот № 021 и с площ 6.410 дка в м.”Л” имот № 0* при квоти: по ? ид.част за Ц. Т. и Р. Д. и по 1/8 ид.част за Б. М. , П. Т. , К. М. и В. Т.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че процесните имоти са съсобствени след възстановяването им на страните по наследство от К. М. Сключеният помежду им на 02.ІХ.1999г. договор за доброволна делба, съгласно който посочените ниви са поставени в дял на К. М. , е нищожен и не е произвел целеното действие. Договорът е заверен от кмета на Община Б. и не е вписан и липсва изискуемата се от закона нотариална форма. Като неоснователно е оценено и възражението на М. за придобиването на тези имоти по давностно владение в продължение на 5 години. Отдаването от него под аренда на част от тях /неустановена коя/ на СНЦ „З” не е индиция за владение с намерение на собственик, а е разпореждане със съсобствените имоти, ползващо всички съсобственици.
Касационната жалба на К. М. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за допуснати съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. “в” от ГПК /отм./. Твърди се неправилност на извода на въззивния съд за нищожност на договора за доброволна делба, както и необсъждане на доводите за наличието на начален момент на установено от касатора давностно владение, а именно сключването на договора за делба, при което в негова полза е изтекла кратката петгодишна давност. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е правилно.
Зконосъобразен и в съответствие с представените по делото доказателства е изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск за делба на процесните земеделски земи. Несъмнено установено е, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.35 ал.1 от ЗС и на чл.81 и чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Това е така, тъй като договорът е заверен от кмета на с. В., област М. , което, обаче, е извън неговите правомощия да удостоверява само подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа /чл.83 от ЗННД/. При това положение правилно въззивният съд е оценил като неоснователно и възражението на касатора за придобиването на имотите по кратката придобивна давност – нищожният договор не е основание за установяване на добросъвестно владение, само каквото, упражнявано в продължение на 5 години, може да обоснове придобиване на собственост по силата на чл.79 ал.2 от ЗС.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 от ГПК /отм./ атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Видинския окръжен съд, гражданска колегия, постановено на 14. ХІІ.2007г. по гр.д. № 249/2007г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: