ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 975
София, 31.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 338 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител “Б” ЕООД гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 13. ХІ.2008г. по в.гр.д. № 1861/2007г.
Ответниците по касационната жалба Д. М. Д. и К. С. Д., и двамата от гр. В., са заеле становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд от 14.VІ.2007г. по гр.д. № 1481/2001г., с което са отхвърлени предявените от “Б” ЕООД срещу Д. Д. и К. Д. искове за присъждане солидарно на 4155лв. за еднолично ползване на магазин за хлевбни изделия с площ 15 кв.м, находящ се в гр. В., ул. “. № 20, за периода 11. Х-1996г. – 09.V.2001г., и на 920лв. мораторна лихва, както и насрещните искове на Д. Д. и К. Д. срещу дружеството за присъждане на общо 5000лв. обезщетение за изключително ползване на част от дворно място и пристройка към триетажна сграда, посочени на скица към заключение на вещо лице.
За да постанови решението в обжалваната му част по иска на дружеството, въззивният съд е приел, че процесният магазин не представлява самостоятелен обект на собственост и по тази причина претендираните от дружеството права върху него са отречени с влязло в сила решение между страните и по настоящото дело по гр.д. № 1479/2005г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че решаването на спора представлява въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, с оглед на обстоятелството, че липсва решение по аналогичен казус. Твърди се, че в редица случаи ВС/ВКС се позовава на касационно основание неточно прилагане на правото, водещо до неправилно развитие на правото. За пример се сочат ТР № 1/17.VІІ.2001г. на ОСГК, ПП № 1/1985г., Решение № 4/2004г. на КС на РБ, ПП № 3/1983г., ПП № 6/1976г., ПП № 7/1978г., ПП № 8/1980г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за спора по делото, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно решение по спора. С оглед принципът за диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащ се в разпоредбата на чл.6 от ГПК, касационният съд не може служебно да извлича този въпрос, което би било в противоречие и с правото на защита на противната страна. При това положение не е установена основната предпоставка за наличието на основание за допускане на касационно обжалване, което не позволява преценка за съществуването и на заявения допълнителен критерии за това по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Изложените съображения налагат извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, от 13. ХІ.2008г. по гр.д. № 1861 /2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: