ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 690
София, 06.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 144 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П като процесуален представител на М. В. Г. от гр. Б. срещу въззивното решение на Д. окръжен съд от 17. Х.2008г. по в.гр.д. № 370/2008г.
Ответникът по касационната жалба СОУ “Х” гр. Б. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в решението преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ, състав на ІV ГО, констатира следното:
С атакуваното решение Д. окръжен съд е отменил решението на Б. районен съд от 25.ІІІ.2008г. по гр.д. № 185/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от М. Г. срещу СОУ “Х” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата за длъжността “домакин” в ответното у. със заповед № РД-05-103/08.ІІІ.2007г. е законосъобразна. То е извършено при наличие на основанието за уволнение – съкращение на единствения заеман от ищцата щат още със С. № 1 за учебната 2005/2006г., съгласуван с първостепенния разпоредител с бюджетни кредити – кмета на община Б. чл.15 от Наредба № 5/14.V.2002г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала на училища и обслужващи звета и чл.28 от Закона за общинските бюджети/ и утвърден на 13. Х.2005г. от началника на ИО на МОН Добрич. Длъжността не фигурира и по С. № 1 за учебната 2006/2007г., утвърден на 26.ІХ.2006г. Функциите на домакина са преминали към длъжността “З” – завеждащ административна служба. Тази длъжност не е идентична със съкратената, поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси – към кой момент в учреждение на бюджетна издръжка и при каква процедура следва да се прекрати трудовото правоотношение на служител в системата на образованието и при стартиране на процедура по съкращаване на щата в такова заведение следва ли да бъдат спазвани и в какъв ред правилата, трайно установени в разпоредбата на чл.329 от КТ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочени и представени във връзка с приложението на чл.329 от КТ са 7 броя решения на състави на ВС, на ВКС и на САС. Твърди се, че по тези въпроси няма установена трайна практика, че е необходимо да бъде дадено окончателно определяне на условията за започване на процедура по подбор, както и на въпросите и принципите, от които трябва да се ръководи управителят на съответното учреждение по тази процедура.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно, и то се допуска, когато въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съществен е въпросът, от който зависи законосъобразното разрешаване на спора по делото и който, ако бъде разрешен по различен начин, би довел до различно решение по спора.
В разглеждания случай посоченият от касаторката материалноправен въпрос по приложението на чл.329 от КТ е съществен, но той е решен в съответствие със закона и с многобройната и трайно утвърдена практика на съдилищата. Не е налице твърдяното противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата. Такова не се установява и с представените решения на състави на ВС /по гр.д. № 789/1978г. на ІІІ ГО, по гр.д. № 1313/1971г. на ІІІ ГО и по гр.д. № 1163/1993г. на ІІІ ГО/, на ВКС /по гр.д. № 1355/2000г. на ІІІ ГО/ и на САС /по гр.д. № 617/2007г. и по гр.д. № 592/2007г./ – в тях е дадено разрешение на различни от разглеждания по настоящото дело въпроси по приложението на чл.329 от КТ. За пълнота следва да се отбележи и че правилата за подбора са еднакви за работниците и служителите, независимо дали те са в трудови правоотношения с предприятия или с учреждения на бюджетна издръжка.
По втория поставен материалноправен въпрос няма произнасяне от въззивния съд, тъй като такъв довод за незаконосъобразност на атакуваното уволнение не е релевиран от ищцата. С оглед на това не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. А това не позволява извършването на преценка за наличието и на някой от допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК за селекция на касационните жалби.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, постановено на 17. Х.2008г. по гр.д. № 370/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: