ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№994
София, 31.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 875 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. Д. Т. от гр. С., приподписана от адвокат К, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 26.ІІ.2009г. по в.гр.д. № 921/2008г.
Ответницата по касационната жалба Д. А. Ч. от гр. Б. е заявила становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е отменил решението на Бургаския районен съд от 30. Х.2008г. по гр.д. № 3639/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е допуснал промяна на постановените с решение по гр.д. № 2114/2005г. на БРС мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата на страните Д, роден през 1993г., и Н. , роден през 2001г., на режима на лични отношения с тях, заплащането на издръжка и ползването на семейното жилище, като е предоставил упражняването на родителските права на майката, определил е режим на свиждане с бащата всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишенс отпуск, предоставил е ползването на семейното жилище в гр. С. на жената и децата до навършването на пълнолетие и е осъдил Н. Т. да заплаща на децата издръжка в размер на 70лв. – на Д. и 60лв. на Н.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е установено по делото настъпването на промяна в обстжоятелствата, при които са били постановени мерките по упражняването на родителските права. Тя се изразява в установяването на майката със съгласието на бившия си съпруг да живее в бившето семейно жилище с цел да се грижи за децата им, поведението й сочи на дълбока загриженост за тяхното развитие и на желание да упражнява родителските права, има голяма привързаност към нея на детето Н. и то се безпокои да не остане отново без майка си. Връзката на майката с друг мъж не се отразява на родителските й качества. Не е установено тя да употребява алкохол, не настройва детето си срещу баща му. Относно детето Д. е прието, че то желае да живее с баща си, но много страда от липсата на брат си, поради което не е в интерес на децата да бъдат разделени, а и майката желае да се грижи и за него. Освен това детето е на навършени 15 години и може само да решава дали да се вижда с баща си по-често от определения от съда режим.
Ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на майката и децата, тъй като не е възможно разпределението на ползването поради съществуващите между страните остри конфликти.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че съдът се е произнесъл по съществения въпрос за интересите на децата. Въпросът е съществен, тъй като с разпоредбата на чл.106 ал.2 от СК и със задиължителните указания, дадени с т.2 от ПП № 1/1974г. интересите на децата са определящи при предоставяне упражняването на родителските права. Постановената промяна на родителските права относно детето Д. , въпреки изричното му искане да остане при баща си и изявлението му, че майка му не полага никакви грижи по отношение на него, води до грубо нарушение на интереса му. В допълнително изложение се сочи, че въззивният съд е игнорирал основна група доказателства и не обсъжда в цялост имащите значение за иска по чл.106 ал.5 от СК обстоятелства. Атакуваното решение е в противоречие с практиката на ВКС ПП 1/1974г. и с решение на състав на ВС. Въз основа на едни и същи доказателства двете инстанции правят противоположни изводи.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо само при наличието на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки, а именно, произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните обстоятелства и доказателства, които въззивният съд не е взел предвид за изводите си във връзка с претенцията относно упражняването на родителските права, нито е посочил какво е основанието според него по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения, макар и не формулиран изрично, процесуалноправен въпрос. А това е пречка за извършването от настоящата инстанция на преценка дали това евентуално несъобразяване се е отразило на изхода на спора и дали то удовлетворява някоя от предвидените в закона предпоставки /в случая тези по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК/ за допускане на касационно обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос за интереса на децата при постановяване на мерките относно упражняването на родителските права е съществен за спора по делото, но в случая касаторът не е посочил защо според него този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ПП № 1/1974г. Въззивният съд е изложил съображенията си за извода, че в интерес и на двете деца е те да не бъдат разделяни, поради което родителските права по отношение на двамата следва да се упражняват от майката. Твърденията на касатора в тази връзка в изложението представляват такива за необоснованост на този извод, но те може да бъдат предмет на преценка едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не са основание за допускане на касационно обжалване.
Ето защо се налага извод, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, Трети състав, от 26.ІІ.2009г. по гр.д. № 921/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: